Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Ваупшасов, С. А. (1899–1976)
Съветски РАЗУЗНАВАЧ, който през 1920–1924 г. се занимава с нелегална дейност в Беларус, която е окупирана от антисъветски настроената Полша. След няколко разузнавателни задачи през 1937–1939 г. заминава за Испания, където изпълнява разузнавателни операции зад фронтовите линии на националистите по време на Гражданската война в Испания.
През Втората световна война е ръководител на значителна партизанска част, която действа зад германските линии в района на Минск. След войната продължава да извършва разузнавателни операции.
Ваупшасов е награден със званието Герой на Съветския съюз и увековечен на ПОЩЕНСКА МАРКА, издадена през 1990 г.
Вашингтон, Джордж (1732–1799)
Главнокомандващ континенталните войски по време на Войната за независимост на Северна Америка. Проявява изключителна склонност и интерес към разузнавателната дейност. „Всъщност Вашингтон е най-важният офицер от разузнаването по време на Войната за независимост, главният американски агентурист. Той вербува шпиони, ръководи ги в това изкуство, изпраща ги на различни мисии, посреща ги и им плаща“ — пише бившият офицер от ЦРУ Дж. О’Тул в популярния си исторически труд „Предателство на честта“ („Honorable Treachery“, 1991).
Вашингтон не е имал военно и академично образование. Той получава по-голямата част от военния си опит по време на службата си в английската армия. Там се запознава и с разузнаването. Вашингтон участва във войните с французите и индианците през XVIII в.
Бойното си кръщение получава на 3 юли 1754 г., когато отрядът му, превозващ боеприпаси в Пенсилвания, се натъква на французи. Вашингтон е принуден да влезе в бой независимо от това, че врагът има числено превъзходство. Разчита на слабото укрепление на Форт Несесити. Сражението трае само един ден, и то при проливен дъжд. Битката завършва с поражение за Вашингтон. Разгромът не го сломява и той продължава да служи на британците, а заедно с военните си задължения управлява и имението си в Маунт Върнън, близо до Александрия, Вирджиния.
Когато колониите решават да извоюват независимостта си, Вашингтон получава предложение да командва всички континентални войски. На 3 юли 1775 г. се съгласява и остава на тази длъжност — изживявайки радостта от победите и горчивината от пораженията — до началото на 1783 г., докато и последният британски войник не напуска територията на колониите.
Най-ранното споменаване за съпричастността му в разузнаването в Континенталната армия е от 15 юли 1775 г. (Той подписва чек за 333 долара и 33 цента и го предава на неустановено лице със задача да „отиде в Бостън и да създаде тайна връзка за предаване на сведения за придвижването на противника и за неговите намерения“.) По време на цялата война Вашингтон активно вербува ТАЙНИ АГЕНТИ и упорито насажда сред подчинените си необходимостта от разузнаване. „Както всяко друго нещо, и тук зависим от информацията за движението на противника и аз ви моля с генерал [Хенри] Клинтън да се посветите на тази особено важна цел“ — пише той на генерал Уилям Хийт на 5 септември 1776 г.
През 1777 г. Вашингтон създава пряка връзка с патриотично настроените комитети за сигурност във всяка една от колониите и установява строго ръководство над своите агенти. Това довежда до серия от шпионски мрежи в районите, окупирани от британските войски. Когато британците завладяват един или друг район, в него остават доверените хора на Вашингтон, които му докладват за всяка вражеска стъпка.
През лятото на 1778 г. той нарежда на майор БЕНДЖАМИН ТОЛМИДЖ да създаде шпионска мрежа в Ню Йорк. Известна като КРЪГА КАЛПЪР, тази мрежа е една от най-успешните разузнавателни операции на Вашингтон. Толмидж непосредствено ръководи дейността на мрежата, предавайки на агентите заповедите на Вашингтон.
По-късно, преди самото навлизане в Ню Йорк, Вашингтон заповядва на Толмидж да отиде в града преди Континенталната армия, за да защити агентите си от отмъщението на оттеглящите се британци.
Вашингтон проявява изключителен усет и към КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. Когато един от офицерите му иска да арестува заподозрян британски шпионин, Вашингтон го съветва да се сприятели с този човек и да го покани на вечеря. Неговият план е по време на вечерята американският офицер, оттегляйки се за няколко минути от масата, да остави „важни документи“ и да даде възможност на британския агент да ги открадне — в документите ще бъдат отбелязани значително преувеличените данни за силата на армията. Понякога Вашингтон използва и измама — поддържа лагерни огньове и кара стражи да патрулират в даден район дълго след като войските са се оттеглили, за да може по този начин да подведе британското командване.