Слуга на Империята

— За честта на нашите домове и за провала на враговете ни. Аз също ще изпратя отряд и дар, който да компенсира твоите чо-джа, на чиито способности не мога да предложа равни от моите редици. Кошерът на нашите земи нямаше повече войни, които да задели, при смутовете, причинявани от дома Зирентари на северните ни граници.

Мара премълча обстоятелството, че се беше пазарила с царицата да роди допълнително воини. Човек не споделяше ненужни неща дори с приятели, защото в Голямата игра днешният съюзник утре можеше да се окаже най-жестокият враг. Стана от учтивост и се поклони на мъжа, който я превъзхождаше по сан, въпреки че насаме не спазваха винаги тези формалности.

— Отхвърлям необходимостта от дар.

Лорд Чипино я изгледа мълчаливо, примижал на пъстрата светлина, хвърляна от изрязаните в глинените светилници фигури.

— Грешиш — каза той кротко, все едно поправяше родна дъщеря. — Жена в прелестта на своята младост не бива никога да се оставя да вехне в пустинята без дарове.

Мара се изчерви. Не можа да намери думи, с които да прикрие смущението си, тъй че лорд Чипино побърза да заглади неловкия момент.

— Хокану е убедил Исашани да обещае да се погрижи красотата ти да не бъде забравена в тази пустинна варварска земя.

Господарката на Акома се разсмя, волно и леко, което бе сериозна промяна след две години в изолация, които тегнеха като пленничество.

— Двамата с Хокану сте големи ласкатели!

Чипино нахлузи шлема си върху разрошената си сива коса.

— Е, вярно е, че тук няма жени, които да вдъхновяват тази моя слабост. Бих ласкал женските кердидра, ако можех. — Сви рамене. — Но те плюят. Ти плюеш ли? Не, нали? — Последва истинският комплимент, мимоходом, за да не може тя да го отхвърли, като смени темата. — Хокану е мъж с проницателен усет и изискан вкус, иначе Исашани щеше да го изпъди с въпросите му през вратата, повярвай ми.

Дарът, когато дойде, се оказа медна гривна, изкована във формата на летяща птица шатра и инкрустирана с изумруд. Беше красива, направена специално за Мара и с много по-висока цена от половин патрул чо-джа, дори тези воини да загинеха в изпълнение на службата си. Мара сложи накита в подплатената с кадифе кутийка, в която й го поднесоха, и попита на глас в празната, както мислеше, палатка:

— Защо трябваше да прави това?

Кевин проговори зад рамото й и я сепна.

— Защото ти се възхищава. И иска да го знаеш.

Мара се намръщи.

— Лорд Ксакатекас? Защо ще ми се възхищава? Той е от Петте фамилии, най-изтъкнатите в империята. Какво се надява да спечели от дом под обсадата на Минванаби?

Кевин поклати глава, прегърна я и започна да разтрива стегнатите мускули на раменете й. Мара се отпусна в прегръдката му с въздишка и се остави нежните му ръце да махнат възлите на напрежение, чието съществуване така и не бе забелязала.