Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Слънцето изгря зад пелена ситна прах, понесена от неуморните ветрове. Слугите вече бяха добили сръчност бързо да събарят големите палатки. Кердидра бяха престанали да плюят и се бяха примирили с допълнителното си бреме. Или пък бяха твърде жадни и твърде благоразумни да хабят течност, помисли Кевин, докато отмиваше зърната пясък между зъбите си с глътки горчива вода от манерката си. След малко армията вече се беше строила и пое през лъкатушещото дефиле към голата низина.
Номадите вече ги чакаха там — разнородна тълпа от може би осемстотин облечени в бозави халати воини, струпани около племенните си знамена, изтъкани в ярки цветове и украсени с опашки на кюрек, животно, наподобяващо лисица. Докато воините на Акома и Ксакатекас се строяваха в редици и подготвяха оръжията за бой, Кевин стоеше до носилката на Мара. Люджан, лорд Ксакатекас, Мокс’л, Бойният водач на чо-джа, и Енведи, командващият армията на Ксакатекас, се бяха събрали на заседание. Щяха да нападнат опърпаната сила на варварските племена. Честта им го налагаше в изпълнение на дълга им като бранители на южната граница На империята. Кевин съжали, че цуранският обичай не позволява роб да носи оръжия. Не хранеше и най-малкото съмнение, че тази армия я очаква бедствие.
— Ще поведа моите два отряда в долината и ще нападна фронтално — избоботи с басовия си глас лорд Ксакатекас. — Ако варварите прекършат строя си и побегнат пред нас, вашият отряд чо-джа може да заобиколи във фланг, да удари в тил и да отреже пътя им за бягство. Ако пустинниците не побегнат, Ксакатекас ще пратят голям жертвен дар на Туракаму.
— Както наредиш — отвърна почтително Мара.
Макар Люджан да предпочиташе да хвърлят в атака смесен отряд от воини на Акома и Ксакатекас, лорд Чипино имаше старшинство. Неговите офицери бяха по-опитни, а Мара беше дала ясно да се разбере, че желае съюз, а не съперничество между нейния дом и този на Ксакатекас. Надпреварата за военни почести и протокол нямаше да е в изгода за Акома.
Слънцето наближаваше обед и сенките се свиха под камъните. Армията на лорд Ксакатекас се строи в боен ред за атаката. Мара разположи наблюдатели по околните склонове и назначи вестоносци да носят съобщенията. Въздухът беше затихнал и се възцари пълна тишина. Кевин стоеше, плувнал в пот, до рамото на Мара и почти съжаляваше, че не чува стърженето, което издаваха чо-джа, докато наточваха подобните си на мечове предни крайници до остротата на бръснач, за да убиват. Бездруго беше стиснал зъби и звукът само щеше да оправдае неприятното усещане. А след това роговете изсвириха и Бойният водач на Ксакатекас даде сигнал за атака. Воините в жълто и пурпурно се понесоха като вълна на бегом към долината.
Кевин потръпна пред ужасното, стягащо вътрешностите му предчувствие, че скоро ще ги сполети бедствие.
— Лейди — изхриптя гласът му. — Лейди, чуй ме. Трябва да ти кажа нещо много важно.
Изцяло погълната от гледката на връхлитащата към низината армия и крещящите пустинници, които се втурнаха да я посрещнат, Мара отсече:
— После. След битката.
12.
Клопки
Армията атакува.
В скалите зад бойните редици на пустинните хора Тасайо облиза устни.
— Добре, добре… Най-после лорд Ксакатекас дойде точно където го искаме.
Ударният водач до рамото му усети сърбеж под бронята си и едва се сдържа да не се почеше.
— Желаеш ли настъплението ни да започне веднага, господарю?
Жълтите като на котка очи на Тасайо примигнаха.
— Глупак — промълви той, без да променя тона, но Ударният водач се присви боязливо. — Не атакуваме сега, а когато лорд Ксакатекас напълно вкара бойците си и се увлече в избиването на варварите.
Ударният водач преглътна.
— Господарю, Не каза това на вождовете им на снощния съвет.
— Разбира се, че не. Племената едва ли щяха да пратят хората си на смърт, кръшкачите му страхливи.
Ударният водач на Минванаби стисна устни и си замълча. Тасайо се изсмя весело.
— Мислиш, че постъпих безчестно ли?
— Ъъ, разбира се, че не, сър — изломоти припряно Ударният водач. Чувал беше този смях преди и се беше научил да се бои от онова, което може да го последва.
— Разбира се, че не! — сопна се Тасайо в презрително подражание на младшия офицер. — Пустинните хора са варвари, без чест, и обещанията пред вождовете им са вятър. Туракаму няма да отмъсти за хора, които оспорват божествената му истина. Пустинниците са бездушни твари и дори земя като тази ще е по-чиста без тях.