Слуга на Империята

— Защо да го прави? — повтори настойчиво.

Дланите на Кевин се отпуснаха топли от двете страни на брадичката й.

— Защото те харесва. Не защото те иска — макар да съм готов да се обзаложа, че би се впуснал в малък флирт, ако помисли, че си склонна. Но няма никакви планове за теб или за дома ти, или за нещо, което би могъл да спечели във Великата игра. Знаеш ли, не всичко в този живот е проклета политика. Твърде често като че ли забравяш това. Когато помисля за подаръка и за мотивите на лорд Ксакатекас, не виждам нищо, освен един мъж на възрастта на баща ти, който те харесва, доволен е от теб и желае да ти даде нещо, което ти самата правиш рядко: потупване по рамото, защото си способна, грижовна и много обичана.

— Много обичана?

Лукава усмивка изви устните й и Кевин се отзова. Ръцете му нежно се задвижиха и смъкнаха дрехата от раменете й. Заедно се отпуснаха сред възглавничките и страстите им лумнаха с внезапна и безсловесна хармония.

Патрулите тръгнаха в поход на следващата сутрин под звуците на рогове, надувани от готвачите в лагера на лорд Чипино. Войските на Ксакатекас бяха на тези позиции от толкова дълго, че бяха възприели номадския обичай, с който се известяваха враговете, че денят започва в триумф. Армията тръгваше с изгрева на слънцето и могъщият ек на роговете трябваше да накара враговете да треперят.

През следващите месеци нищо не ставаше бързо. Мара седеше и чакаше в наблюдателния пункт, устроен от съгледвачите. В изметената от ветровете плоска скала нямаше никаква сянка, тъй че тя смени сламената си шапка за момчешки шлем, увит с тънък копринен шал. Дните течаха и тя ставаше опитна като воините си да забелязва в далечината малките облачета прах, издаващи връщането на вестоносец чо-джа. В такива моменти пращаше бегач да уведоми лорд Чипино, а след това се спускаше бързо по каменистата пътека, за да посрещне връщащите се воини. Краката й заякнаха от спусканията и катеренията — тук носилката и робите не можеха да я носят. Люджан беше достатъчно съобразителен, за да забележи, че присъствието на Господарката вдъхновява мъжете му за повече усърдие. За разлика от много цурански благородници, неговата Господарка придоби дълбоко разбиране за условията, в които стражите и патрулите й изпълняваха задълженията си. Не настояваше да стоят на пост в невъзможните часове под обедното слънце, нито се оплакваше, когато маранята по далечните пясъци размътваше видимостта и водеше до противоречиви донесения. И макар многократно да предпочиташе финансите пред военното дело, се стараеше да изучи тънкостите на стратегията и снабдяването. Разбираше затрудненията на бойците, но проницателността й не можеше да повлияе на нещо, което сякаш бе лишено от цел или замисъл.