Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
бе спасила първо нас, не изглеждаше правилно да искаме пари или земя, или нещо подобно. Замислихме се колко много бе изгубено с опожарява-
нето на Уиндското абатство. Не само книгите, но и убежището сред пус-
тошта. Така че помолихме краля да го възстанови.
– Шег… шегувате ли се? – заекна Майрън. – И той съгласи ли се?
– Ако трябва да бъда честен, той звучеше облекчен – каза Ройс.
– Струва ми се, че се е чувствал като с надвиснал над главата кинжал
през последния месец. Предполагам се е притеснявал да не поискаме не-
що нелепо от сорта на първородния му син или скъпоценностите на ко-
роната.
– Бихме могли, ако вече не ги бяхме откраднали – изкикоти се Ейд-
риън и Майрън не бе сигурен дали боецът се шегува или не.
– Но ако наистина харесваш това място… – каза Ейдриън, вдигайки
пръст във въздуха.
– Не! Не… Имам предвид… струва ми се, че сте прави. Абатството
трябва да бъде издигнато отново за ползата на кралството.
229
Конспирация за Короната
– Радвам се, че се чувстваш така, защото строителите биха се въз-
ползвали от помощта ти. Предполагам би могъл да начертаеш няколко
плана и може би някои скици?
– Определено, до най-малката подробност.
Ейдриън се изкикоти.
– Обзалагам се, че можеш. Ще накараш кралския архитект здравата
да си размърда мозъка.
– Кой ще бъде абат? Олрик свързал ли се е вече с Диббънския манас-
тир?
– Едно от първите му кралски дела днес бе да изпрати вестоносец.
Ще имаш неколцина гостуващи монаси за през зимата и през пролетта
ще имате доста работа.
Майрън се усмихваше широко.
– Какво стана с чая ми? – поинтересува се Ройс.
– Да, съжалявам – монахът възобнови наливането на водата в съда.
Спирайки отново, той се обърна към крадците и усмивката му помръкна.
– Така бих искал да се върна в дома си и да го видя да израства отно-
во. Но… – Майрън спря.
– Какво има?
– Няма ли империалистите просто да се върнат? Ако чуят, че абатс-
твото е възстановено… Не мисля, че бих могъл…
– Успокой се, Майрън – каза Ейдриън. – Това няма да се случи.
– Откъде си толкова сигурен?
– Довери ми се, империалистите няма да предприемат нов набег в
Меленгар – увери го Ройс. Усмивката на лицето на крадеца напомни на
монаха за котка и той се почувства щастлив, че не е мишката.
* * *
В часовете преди зазоряване, Долният квартал бе тих. Приглушен от
снега, единственият звук идваше от копитата на конете, докато двамата
бавно се движеха към „Розата и бодилът“.
– Трябват ли ти пари? – Ройс запита Ейдриън.
– Имам достатъчно. Остави остатъка при Гуен. Колко общо става?
– В доста добро състояние сме. Имаме дела си от петнадесетте злат-
ни тенента за връщането на писмата на Аленда, двадесетте от Белънтайн
за самата им кражба, стоте на ДеУитт и стоте на Олрик. Знаеш ли, някой
ден трябва да потърсим ДеУитт и да му благодарим за задачата – Ройс се
ухили.
230
Майкъл Дж. Съливан
– Смяташ ли, че беше честно да искаме и пари заедно с абатството?
– попита Ейдриън. – Трябва да призная, че бях започнал да се привързвам
към него и не бих искал да си помисли, че се възползваме.
– Стотарата беше за Гутария – припомни му Ройс. – Абатството беше
за спасяването на сестра му. Не сме искали нищо, за което той не се бе
съгласил предварително. А той каза каквото си поискаме, така че лесно
можеше да изберем земя и благородническа титла.
– А защо не го сторихме?
– О? Значи би искал да бъдеш граф Блекуотър, тъй ли?
– Би било хубаво – каза Ейдриън, изправяйки се в седлото си. – А ти
би могъл да бъдеш скандалният маркиз Мелбърн.
– Защо скандален?
– Би ли предпочел прословут? Ами нечестив?
– Какво не е наред с обичан?
Никой от двамата не може да остане сериозен при мисълта.
– Сега като се замисля, не таксувахме краля за спасяването от Трум-
бул. Мислиш ли…
– Твърде късно е вече, Ройс – каза партньорът му.
Ройс въздъхна, разочарован.
– Мисля си, че не е особено обиден. Освен това ние сме крадци, заб-
рави ли? Както и да е, като теглим чертата, няма да умрем от глад тази
зима.
– Да, бяхме добри катерички, нали? – каза Ейдриън.
– Напролет може да започнем риболовството, дето искаше.
– Мислех, че ти искаш избата.
Ройс сви рамене.
– Е, ти мисли. Аз ще ида да събудя Емералд и да я осведомя за зав-
ръщането си. Твърде е студено, за да се спи сам.