Версия Пеликан

— Откъде тази рокля?

— Харесва ли ти?

— Чудна е.

— Днес следобед пообиколих магазините. Както става с повечето ми дрехи напоследък, и с нея може би ще се разделя скоро. Сигурно ще я оставя в стаята си следващия път, когато побягна от смъртта.

Келнерът приближи и им поднесе две папки с менюто. Поръчаха си питиета. Ресторантът беше спокоен и безопасен.

— Как се озова тук?

— След околосветско пътешествие.

— Сериозно те питам.

— Взех влак до Нюарк, самолет до Бостън, после втори до Детройт и оттам с друг кацнах на Дълес. Цяла нощ не мигнах и на два пъти забравих къде се намирам.

— Как биха могли да те проследят?

— Дано не са могли. Плащах в брой и вече ми свършват парите.

— Колко ти трябват?

— Искам да изтегля малко от сметката си в Ню Орлиънс.

— Добре, в понеделник. Мисля, че тук нищо не те заплашва, Дарби.

— И преди съм имала това чувство. Например, когато се качвах на кораба с Верхик; с малката разлика, че се оказа не точно той. И в Ню Йорк се чувствах в безопасност. Но ето че насреща ми се заклати Пъна и оттогава не съм слагала залък в уста.

— Изглеждаш ми отслабнала.

— Благодаря. Сигурно е така. Ял ли си друг път тук? — Тя зачете менюто пред себе си.

И той погледна в своето.

— Не съм, но разправят, че готвели страхотно. Пак си си променила цвета.

Косата й беше светлокестенява, лицето й леко гримирано, а на устните имаше червило.

— Скоро съвсем ще оплешивея от химикали, ако продължавам да срещам тия хора.

Питиетата пристигнаха и те си поръчаха вечеря.

— Очакваме сутринта да излезе нещо в „Таймс“. — Предпочиташе да не споменава вестника от Ню Орлиънс заради поместените снимки на Калахан и Верхик. Но предположи, че вече го е видяла.

Тя не прояви интерес към думите му, но все пак попита:

— Какво например? — И се озърна.

— Не сме сигурни. Но мразим да ни изпреварват. Съперничеството ни с „Таймс“ не е от вчера.

— Знаеш ли, това не ме интересува. Нищо не разбирам от журналистика и нямам намерение да разбирам. Дошла съм тук, защото имам една идея — и то една-единствена — как да открия Гарсия. И ако не се осъществи, при това бързо, изчезвам.

— Прощавай. За какво искаш да говорим?

— За Европа. Кое ти е любимото място в Европа?

— Мразя Европа, както и европейците. Ходя в Канада, в Австралия и понякога в Нова Зеландия. А ти защо харесваш Европа?

— Дядо ми е преселник от Шотландия и там имам един куп братовчеди. Ходила съм два пъти.

Грей изстиска резенчето лимон в джина с тоник. Откъм бара влезе компания от шестима и тя внимателно се взря в тях. Докато говореше, очите й бързо шареха из помещението.