Версия Пеликан

— Не могат да публикуват нищо, Смит. Може да разполагат с някой и друг факт повече от „Таймс Пикаюн“, но не върви да назоват Виктор Матис току-тъй. Виж какво, ние ще докажем истината преди другите и когато всичко се потвърди, аз ще направя материала и ще изброя имената до едно, ще поместим хубавата снимчица на Матис и приятелчето му от Белия дом и някой ще изпищи.

— Ние? Я пак го повтори. Каза: „Ние ще докажем истината“.

— Добре де, моят източник на информация и аз. — Грей отвори едно чекмедже и извади снимката на Дарби с диетичната кока-кола. Подаде я на Кийн, който й се възхити.

— Къде е сега? — попита той.

— Не зная със сигурност. Мисля, че пътува от Ню Йорк за насам.

— Внимавай да не я убият.

— Много сме предпазливи. — Грей се озърна през рамо, а после се надвеси над бюрото. — Всъщност мисля, че ме следят, Смит. Исках просто да го знаеш.

— Кой може да те следи?

— Каза ми човек от Белия дом. Сега не използвам моите телефони, нито онзи в колата, нито домашния.

— Най-добре да предупредя Фелдман.

— Добре. Мисля, че още не е опасно, поне засега.

— Той трябва да знае. — Кийн скочи на крака и изчезна.

Дарби се обади само след няколко минути.

— Дойдох — каза тя. — Не зная колко души съм повлякла след себе си, но ето ме тук, и то още жива и невредима.

— Къде си?

— В хотел „Табард“ на Н стрийт. Вчера на Шесто авеню срещнах един стар приятел. Спомняш ли си за Пъна, който отнесе ритниците на Бърбън стрийт? Разказах ли ти за него?

— Да.

— Е, пак е на крак. Понакуцва, но вчера беше излязъл да се пошляе из Манхатън. Мисля, че не ме видя.

— Сериозно ли говориш! Това е опасно, Дарби.

— И още как. Снощи, като заминавах, оставих тъкмо шест следи и ако го видя в тоя град, възнамерявам да се предам. Ще ида при него и ще заявя: „Ето ме“.

— Не зная какво да ти кажа.

— Най-добре нищо не ми казвай, защото тия хора имат радари. Ще остана тук три дни да си поиграя на частна детективка и после изчезвам. Ако доживея до сряда сутрин, ще отлетя за Аруба или Тринидад, или за някое друго място с плаж. Искам да умра на плаж.

— Кога ще се видим?

— Това си мисля. Искам да направиш две неща.

— Слушам.

— Къде си паркираш колата?

— Близо до апартамента ми.

— Остави я там и иди да наемеш друга. Но да не е луксозна, някой по-обикновен форд, нещо от този род. През всичкото време си представяй, че си под прицела на снайпер. Иди в хотел „Марбъри“ в Джорджтаун и си вземи стая за три дни. Приемат плащане в брой, вече проверих. Регистрирай се под друго име.

Грантам си записа всичко и поклати глава.