Звярът

— Нямаше право!

— А ти имаш много традиционна гледна точка върху секса, нали?

— Не искам никога вече да се доближаваш до мен.

— Не се ли канеше да натиснеш спусъка? Или вече се отказа от това? Навярно си осъзнал колко невероятно страхливо би било да теглиш куршума на един иначе невинен мъж.

— У теб няма нищо невинно. И нямам доверие на присъствието ти в дома на Нааша.

— А междувременно, самият ти си просто гост, така ли? Гост, който по една случайност топли домакинята в тези студени дни… докато хелренът й спи по-надолу по коридора. О, да, в това няма нищо безпринципно. Толкова похвално.

— Отношенията ми с нея не ти влизат в работата.

— Е, така е и не е така. Очевидно не я задоволяваш достатъчно… в противен случай нямаше да ме поканят снощи.

— Просто искаше да ти покаже играчките си. Следващата седмица ще бъде някой друг.

— Настоява ли да спиш в мазето? В тъмна стая? Или ти позволява да се качиш на горния етаж, при възрастните? Между другото, ще ме застреляш ли? Защото ако си се отказал, може би няма да е зле да дойдеш тук и да ме погледнеш в очите, докато говорим. Или си нямаш доверие?

Разнесе се звук от газене на листа. А после Троу се появи от лявата му страна, с развяно от вятъра черно вълнено палто.

— Това не е ли парк за кучета, между другото? — Асейл се огледа наоколо, а после посочи от другата страна на реката. — Аз живея ей там, както ти много добре знаеш. Виждам човеците и техните животни на този хълм, когато нощите са по-топли…

— Мери си приказките.

— Или какво? — Асейл наклони глава на една страна. — Какво ще ми направиш?

— Ще ти го начукам.

— Да, моля. Или пък обратното, ако предпочиташ.

Червенината, плъзнала по шията и бузите на Троу, се виждаше съвсем ясно на лунната светлина. Отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо рязко. А после пламналите му очи се спуснаха надолу… и се задържаха върху устата на Асейл.

— Е, какво ще бъде — провлече Асейл. — Отгоре… или отдолу.

Троу изруга.

А после се изпари във въздуха, дематериализирайки се от хълма… и заминаването му можеше да бъде изтълкувано по един-единствен начин: беше по-любопитен, отколкото искаше да си признае, по-отчаян, отколкото можеше да понесе. Беше дошъл с едно намерение, но не бе успял да го изпълни заради друго.

Останал сам на хълма, Асейл с изненада установи колко малко го беше грижа дали спусъкът бе натиснат, или не.

В далечината под него една лодка се носеше по водата; светлината на кърмата й беше бяла, в предната й част се виждаше червен фенер. И двете светлини подскачаха лениво.

Не беше някой от неговите доставчици. Техните лодки нямаха светлини.

Което му напомни… Вишъс беше направил поръчка за оръжия. Нищо екзотично и не особено голяма бройка.

Братството първо искаше да го изпита като източник на оръжия и Асейл уважаваше това. Доставчиците му обаче нямаше да са доволни да осигуряват толкова малко бройки задълго. Когато заобикаляш човешките закони, трябва да печелиш от това, а контактите му и така вече бяха недоволни от това, че поръчките му за хероин и кокаин бяха секнали толкова рязко.