Звярът

Поне сериозното бръснене, което си беше дръпнал, преди да излязат от имението, още държеше. И беше чист. Беше се измил дори зад ушите и между пръстите на краката.

Вратата на „Убежището“ се отвори и той вдигна ръка. Получи две помахвания в отговор, по едно от Бити и от Мери. И ето че те стояха до колата, а момиченцето се взираше в него, сякаш се беше оказал по-едър, отколкото си го спомняше. Или пък по-рус. А може би по-странно изглеждащ.

Един бог знаеше.

— Здрасти — каза той и отвори вратата на автомобила. — Готова ли си?

— Да. — Бити се пъхна вътре. — Благодаря ти.

— Знаеш ли вече какъв вкус ще си избереш?

— Ванилия?

Рейдж се намръщи и като върна седалката на мястото й, помогна на своята Мери да се качи.

— Хм. Е, това е окей.

След като се настани зад волана, се обърна назад.

— Знаеш ли, ванилията е страхотна. Добър, традиционен избор. Но те ще ти позволят да опиташ и другите вкусове, преди да си избереш. Можеш да пробваш… или пък да си останеш с ванилията. Ти решаваш.

— Какви други вкусове има?

— О, господи, цял куп.

Рейдж натисна съединителя, мина на първа, но се спря, преди да форсира. За никъде не бързаха, а той не искаше да направи горкото хлапе на пюре.

— Хей, сложи ли си колана? — попита, хвърляйки поглед в огледалото за обратно виждане.

— Извинявай. — Бити издърпа лентата пред тялото си. — Забравих.

Рейдж се протегна и запали лампата.

— Ето.

Щрак.

— Благодаря.

Рейдж подкара, придържайки се към позволената скорост. И правилата за движение по пътищата. И хвърляйки свиреп поглед към един джип, изскочил рязко пред тях.

„Сладоледаджийницата на Беси“ беше боядисана в яркорозово отвън и черно-бяло като млекодайна крава отвътре. Имаше розови масички и столове, музика от петдесетте и персонал, облечен в ретро дрехи, и Рейдж винаги се впечатляваше от това колко добре пресъздаваше епохата на Елвис.

Като някой, който бе излизал, за да хапне сладолед през петдесетте, той много добре си спомняше как изглеждаше всичко тогава.

И да, определено беше избрал правилното място.

Бити беше запленена — големите й очи оглеждаха всичко наоколо сякаш никога не бе виждала нещо подобно, което, за съжаление, вероятно беше самата истина. За щастие, в момента имаше само неколцина човешки клиенти: двойка над шейсетте в ъгъла, баща с трите си деца на една от по-големите маси в средата и две тийнейджърки, които си правеха селфита, сбърчили лъщящите си от гланц устни, докато сладоледът им се топеше в малките картонени чашки.

Рейдж се отправи към щанда, за да поръча, и се усмихна на двайсетгодишното момиче в ретро поличка… а после му се прииска да не го беше направил.

— О! — бе всичко, което момичето като че ли бе в състояние да каже, вперило поглед в него над контейнерите със сладолед в хладилната витрина.

— Бих искал да пробваме различните вкусове.

И много, много, много те моля, може ли да престанеш да ме гледаш по този начин? Единствената бита сметана, която ще сложиш където и да било, ще бъде в банановия ми сплит.