![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
Вратата поддаде с няколко сантиметра.
— Мери Бет - провикна се Том. - Излез да си поиграем.
Двамата с мисионера си зашушукаха. След това Том пак се обади:
— Хайде, хайде, сладурче. Така ще е по-добре за теб. Няма да ти направим нищо лошо. Вчера се пошегувахме. Нямаме намерение да ти правим нищо лошо.
Тя се долепи с гръб към стената до вратата и стисна томахавката с две ръце.
Вратата се открехна още, пантите изскърцаха. На пода се появи сянка. Том се подаде внимателно през пролуката.
— Къде е? - пошепна Мисионера иззад вратата.
— Виждам вход за мазето. Сигурно е вътре.
— Добре, хайде да я измъкване и да се махаме. Тук никак не ми харесва.
Том пристъпи напред. Държеше ловджийски нож.
Мери Бет нямаше намерение да чака повече. Знаеше философията на индианците - когато битката е неизбежна, нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да го унищожиш.
Затова тя се показа спокойно иззад вратата, нададе вик като нападащ индианец и замахна с все сила с томахавката.
— Внимавай! - изкрещя Мисионера.
Том не успя да реагира. Камъкът го удари силно под ухото, разби долната му челюст и премаза гърлото му. Той изпусна ножа, хвана се за врата, падна на колене и се задави. Изпълзя панически навън.
— По... мощ, по... мощ.
Никой обаче нямаше намерение да му помага. Мисионера просто го издърпа от прага и го остави на земята.
— Нещастник! - изсъска той. Извади револвер от задния си джоб. Мери Бет затръшна вратата и отново зае мястото си зад нея. Избърса дланите си и стисна още по-силно томахавката. Отвън се чу изщракване на предпазител.
— Мери Бет, имам револвер, сигурно вече си видяла. Няма да се поколебая да го използвам. Затова излез доброволно. Ако не излезеш, ще стрелям и може да пострадаш.
Тя се приведе зад вратата в очакване на изстрела.
Мисионера обаче блъфираше. Вместо да стреля, изрита с все сила вратата, която удари Мери Бет и я повали на земята. Когато обаче понечи да влезе, момичето също ритна вратата. Мисионера не го очакваше, дебелото дърво го удари по рамото и той загуби равновесие. Мери Бет излезе напред и замахна с томахавката към единствената част от тялото му, която виждаше - лакътя му. Той обаче се отдръпна навреме. От инерцията на удара томахавката се изплъзна от потните ѝ длани и се изтърколи настрани.
„Няма време да я гониш. Бягай!“
Мери Бет го прескочи, преди да се е опомнил, и избяга навън.
Най-после на свобода.
Поне успя да се измъкне от тази дупка.
Затича се наляво, към пътеката, от която бяха дошли с Гарет и която минаваше покрай едно доста голямо каролинско езерце.
Зави зад ъгъла на бараката и попадна право в ръцете на Гарет Ханлън.
— Не! - изкрещя тя. - Не!
Момчето се ококори от изненада. В ръцете си държеше револвер. Хвана я за ръката:
— Как излезе? Как?!
— Пусни ме!
Тя се опита да се измъкне, но хватката му беше желязна.
Зад него стоеше някаква жена с тъжно лице. Беше красива, с дълга червена коса. Дрехите ѝ, също както на Гарет, бяха кални. Жената мълчеше. Изобщо не изглеждаше изненадана от появата на момичето. Имаше вид на дрогирана.
— По дяволите - крещеше Мисионера. - Шибана кучка!
Той също зави зад ъгъла и се намери очи в очи с Гарет.
Момчето насочи оръжието си към лицето му и закрещя:
— Кой си ти? Какво правиш в къщата ми? Какво си направил на Мери Бет?
— Тя ни нападна! Виж какво направи на приятеля ми!
— Хвърли това веднага! - продължи да крещи момчето. - Хвърли го, или ще те убия! Сериозно говоря. Ще ти пръсна скапаната кратуна!
— Господи... - промълви и хвърли оръжието на земята.
— Сега се разкарайте оттук! Бързо.
Мисионера отстъпи назад, помогна на Том да се изправи и двамата закуцукаха към гората.
Гарет издърпа Мери Бет към входа на бараката:
— Влизай вътре! Всички трябва да влезем. Те са след нас. Трябва да се скрием. Ще се скрием в мазето. Гледай какво са направили с бравите! Счупили са ми вратата!
— Не, Гарет! - възрази с прегракнал глас Мери Бет. - Няма да вляза повече там.
Той я издърпа вътре. Мълчаливата червенокоса жена също влезе. Гарет затвори вратата и загледа възмутено нацепените дъски и счупените резета.
Мери Бет се приближи и го удари с все сила в лицето. Той примигна удивено и отстъпи.
— Мръсник! - закрещя тя. - Можеха да ме убият заради теб!
— Извинявай! - запелтечи момчето. - Не знаех за тях. Мислех, че наоколо не минава нйкой. Не исках да те оставям толкова дълго сама. Арестуваха ме.
— Арестували ли са те? Какво тогава правиш тук?
Най-сетне червенокосата проговори: