Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Знаеш ли как ме наричат? Сигурно вече си се досетил.

Райм го погледна въпросително.

— Биг Бен - обясни зоологът, - на големия часовник в центъра на Лондон.

— Не се бях сетил. В училище ли ти викаха така?

— В гимназията. Като бях на шестнайсет, бях метър и деветдесет висок и тежах сто килограма. Много ми се прис­миваха. Винаги съм се срамувал от външния си вид. Затова може би реагирах малко странно, като те видях за пръв път.

— Другите момчета сигурно много са те тормозили - от­беляза Райм, без да показва дали приема, или отхвърля изви­нението.

— И още как. Докато не пораснах. После взех първо мяс­то по борба за юноши и нокаутирах Дарил Тенисън за три секунди. Доста повече време му трябваше, за да се съвземе.

— Аз бягах много от часовете по физическо - призна Райм. - фалшифицирах извинителни бележки от името на лекаря и родителите си, доста се бях ошлайфал. Вместо това ходех в химическата лаборатория.

— Сериозно?

— Поне два пъти седмично.

— И си правил експерименти?

— Четях много, играех си с апаратите... Няколко пъти во­дих и Соня Мецгер.

Том и Бен се засмяха.

Споменаването на Соня, първата му приятелка, го накара отново да се замисли за Амелия Сакс.

— Готово - обяви Бен.

Мониторът на апарата просветна и показа хроматографс- кия профил на пробата, която Райм бе поискал от Джим Бел. Едрият младеж кимна:

— Ето: петдесет и пет процентен алкохол, вода, много ми­нерални соли. Има следи от формалдехид, фенол, фруктоза, декстроза и целулоза.

— Това ми стига - каза Райм.

Помисли си: „Рибата може да е на сухо, но май са ѝ порас­нали бели дробове.“

— Допуснах грешка - обяви той. - Голяма грешка. Пред­положих, че маята е от воденицата, не от затвора на Мери Бет. В коя воденица обаче има мая? Само хлебарниците я използват. Значи... - той вдигна вежди и погледна Бел - е от някое място, където правят това.

Кимна към една бутилка на масата. Беше накарал Бел да я донесе от мазето на шерифството. Когато полицаите осво­бождаваха кабинета, за да го оборудват като лаборатория, бе видял един от тях да изнася няколко бутилки от нектар. Вът­ре имаше домашно уиски.

— Захарта и маята се слагат за закваска - обясни криминологът. - А целулозата в тази проба вероятно е от харти­ените филтри, които, предполагам, се използват за прецеж­дане на уискито.

— Да - потвърди Бел, - повечето хора, които варят неза­конно уиски, използват филтри за кафе.

— Точно като влакната от дрехите на Гарет. А декстрозата и захарозата са сложни въглехидрати от плодовете. От плодовия сок, който е останал в бутилката, преди да налеят уискито. Бен каза, че бил стипчив, като сок от френско гроз­де. Нали тези бутилки се използват най-често за наливане на уискито, а, Джим?

— Да, нектар „Оушън спрей“.

— Значи Гарет държи Мери Бет в някоя барака, в която се е правило нелегално уиски, вероятно изоставена след ак­цията.

— Каква акция? - поинтересува се Мейсън.

— Ами, като фургона - каза Райм; писнало му беше да обяснява очевидни неща. - Щом Гарет използва бараката за скривалище, значи е изоставена. Защо му е на някого да изос­тавя работещ казан за уиски?