Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— А това лошо ли е, Виктор Алексеевич? — попита Настя. — Всички деца растат и съзряват, такива са законите на природата.
— Така е. Но природата има още един неотменим закон: големите деца нямат млади родители. Както и да е, чада мои, ще си ида у дома, уморих се от пътуването.
Гордеев стана и излезе мълчешком от кабинета. Настя се заслуша в стъпките му, които се отдалечаваха по коридора към стълбището, и усети, че сърцето й се сви.
— Коля — каза тя с развълнуван глас, — той скоро ще си отиде.
— Как така ще си отиде?
— Ще се пенсионира.
— Откъде знаеш?
— Знам.
И тя посочи с ръка онова място на гърдите си, където туптеше сърцето й.
В събота следобед Михаил Ермилов каза на жена си, че ще отиде при сина им в оздравителния лагер да му занесе плодове и вода.
— И аз искам да дойда — безропотно каза Олга.
Тя вече не смееше да настоява, а можеше само плахо да моли. И дори не да моли, защото не дръзваше да прави и това, а само да намеква, че има някаква молба.
— Ще отида сам — отсече Михаил.
— Но аз също искам да видя Валера.
— Можеш да отидеш в неделя с мотрисата.
Олга въздъхна.
— Добре.
Ермилов остана при сина си до вечерта, изчака го да се навечеря и двамата прекараха заедно времето, докато не прозвуча сигналът за лягане. В десет часа Михаил Михайлович напусна лагера, но след три километра спря колата и застина, подпрял се на волана.
Всичко беше наопаки. Нищо не ставаше както трябва. Обърка се още от самото начало. Понякога се случваше и така. Като се започне от това, че онзи идиот — наркоманът, взриви колата не с Дударев, а с жена му, така и продължи. Изпълнителят се бе показал пред някакво случайно момче, което не само го беше видяло, но и бе разговаряло с него. И какъв идиот трябва да си, за да привлечеш нарочно вниманието към себе си, когато стоиш на местопрестъплението и чакаш жертвата си! Трябва да нямаш капка мозък в главата си. Жаждата го измъчила, говедото му с говедо. И се наложи да издирват момчето и да вземат мерки, та да не разпознае изпълнителя. Наложи се да осигурят на изпълнителя доза дрога, в която имаше и още нещо, та да се избавят и от това безмозъчно говедо. Добре че винаги си купуваше наркотици от едно и също място — от съседката си, тъй че му подхвърлиха смъртоносната отрова без проблеми. Наркоманите са глупави и доверчиви. Кажеш им, че има нова добавка и ако я сложат в хероина, кефът им ще е още по-голям и ще продължи още по-дълго — и те вярват. Дадоха му обичайната доза хероин, а като добавка му пробутаха тройна доза. Той първо се инжектира с едното пакетче, а сетне си вкара и второто — и край. Май че изваждането на изпълнителя от играта беше единственият светъл лъч. Мина по мед и масло, никой не се хвана за нищо и никаква експертиза не можеше да докаже, че нещастникът е бил излъган и че не е знаел какво точно си вкарва във вената.
След като този идиот — изпълнителят, допусна грешка и вместо Дударев, уби жена му, се наложи спешно да пренарежда пъзела. Веднага се намериха улики и се оформиха подозрения към мъжа на убитата, тъй като Михаил Михайлович беше голям майстор в тази работа. Най-важното бе колкото се може по-дълго да не стане ясно, че Дударев е любовник на жена му. Още през първия ден, когато разпитва Дударев, Ермилов му се представи, защото бе длъжен да го стори. Но това можеше да се направи по най-различен начин, особено ако разпитваният е в шок и е съсипан емоционално. „Аз съм следовател, ще водя разследването за убийството на жена ви, казвам се Михаил Михайлович…“ И толкова. Кой би обърнал внимание, че не е казал фамилията си? А когато вече трябваше да подпише протокола след разпита, продължил в течение на часове, задържаният четеше само своите отговори, защото от тях зависеше съдбата му, и никога не поглеждаше към горната част на първия лист, където бе посочена фамилията на следователя. Това беше проверявано стотици пъти. С този номер можеше да спечели няколко дни и да успее да подреди всичко така, че това да е краят на Дударев. Но Олга се намеси… Глупачка, с нейната почтеност и милозливост обърка всичките му сметки. И само след едно денонощие се наложи да се откаже от делото. Всичко беше наопаки, нищо не вървеше както трябва.
Пък и този Храмов… Ама че самотен детектив! Трябваше да му отдаде дължимото, защото той беше умен мъж, но понякога многото ум е недостатък, който може да ти коства живота. И ето, Храмов плати за острия си ум с живота си.