Голямата игра

— Сътрудник на органите на вътрешните работи — отговори Грязнов. — А не сме ли се виждали някъде по-рано?

— Напълно е възможно — каза Гоша, — ако служите в МУР.

— Служа. А сега се налага да чистим нашите редици от онези, които позорят пагона с недостойните си действия.

— Отдавна трябваше — кимна Гоша. — Но аз на ваше място нямаше да го закачам. — Той протегна ръка по посока на Володя. — Странно момче. Отказа да вземе коженото палто, а дигнало маратонките. Как да го разбирам това?

— Вие изхвърлихте моето палто — за кой ли път започна да обяснява Володя, — а коженото палто ми беше голямо.

— А тия калеври значи са ти по мярка? — попита Гоша и протегна ръка към маратонките, за да ги прибере.

— Един момент — спря го Грязнов. — Първо трябва да направим всичко, както си му е редът. Нека вашият човек подпише този документ. И вие също се подпишете като свидетел. Подпишете, че удостоверявате…

— Сега той лично ще удостовери — прекъсна го Гоша и се обърна към Тимур. — Ще се наложи, драги, да подпишеш, щом си докарал работата до милиция.

— Кълна се в баща си, че не съм викал милиция! — Тимур притисна ръцете си до гърдите.

— Вчера каква врява вдигна — махна с ръка Гоша. — Целия хотел събуди. Чак до Москва се е чуло. Дори си обезпокоил другаря полковник…

Лицето на Тимур се сгърчи от страх.

— Гоша, драги! Тези маратонки ми трябват. Всеки ден тичам, за да поддържам формата си. Нали ти ми казваше, че трябва винаги да съм…

— Подписвай — прекъсна го Гоша. — И си прибирай маратонките.

— Да караме поред — обади се Грязнов. — Трябва да възбудим дело срещу нашия сътрудник, допуснал такова правонарушение. Още днес ще бъде изпратен в Москва за изясняване на всички обстоятелства. И за целта са ни нужни доказателства за неправомерните му действия. Значи маратонките ще бъдат прикрепени към делото на гражданина Фрязин.

Гоша гледаше Тимур с някаква странна печал, сякаш го виждаше за последен път.

— Сега ще тичаш сутрин по валенки — каза той. — И ще чакаш кога ще ти ги върнат от Москва. Правилно ли казвам, другарю полковник?

Този Тимур — какво, мислеше Вячеслав Иванович. Виж, Гоша е истински тигър. Такива винаги са се правили на глупаци. Изглежда, Володка е бил прав. Козлачевски вече разбра накъде отиват работите.

Сега остава да докажат, че рисунъка на подметката, останал върху гуменото килимче, е от тези маратонки. И ако е така, в някоя пукнатина на подметката е останала дори съвсем мъничко кръв.

— Какво ще правим сега? — Вячеслав Иванович погледна Гоша. — Потвърждавате ли, че маратонките марка „Пума“ са собственост на този човек?

— Потвърждавам — кимна Гоша, — така да се каже устно, нямам намерение нищо да подписвам. Достатъчен ви е подписът на този глупак…