Кървава разходка [bg]

— Тогава защо не е бил изправен пред съда повторно?

— Защото, когато са го арестували, законът все още приемаше, че човек в това състояние не е виновен. Той е бил побъркан.

— Късметлия! — каза Майлоу.

— Не чак толкова голям късметлия — все пак прекара тук двайсет години. Повече, отколкото щеше да лежи в затвора. Може и да не е било само от алкохола. Пели години наред е работил в рудниците; може и да е получил някакво отравяне от тежките метали. Или просто е полудял за кратко време, побеснял е и състоянието му се е подобрило. Както и да е, той никога не се е нуждаел от невролептици, а само от малко антидепресанти. Година след година висеше тук, не прояви никакви симптоми, според мен, те са помислили, че няма смисъл да го държат повече.

— Антидепресанти… — повтори Майлоу. — Кутсузлия човек, а?

— Защо е целият този интерес? Да не би да е направил някаква поразия навън?

— Единствено на себе си, Франк. Оставил се е да умре от глад.

Долард сви устни.

— Той не обичаше да яде… И къде са го намерили?

— На едно сметище.

— Сметище! — повтори Долард, сякаш се опитваше да си го представи. — Това звучи доста покъртително, но той съвсем не беше толкова лош момък. Поне когато аз разговарях с него, наистина изпитваше разкаяние за онова, което беше направил с приятелката си и нейните деца. Дори не искаше да излиза оттук. Което не го извинява, но… — Сви рамене. — Какво пък, по дяволите, всички ние един ден ще умрем!

— Кой беше негов лекар? — попитах аз.

— Олдридж. Не Арджънт.

— Сигурен Ли си, че не е имал контакт с доктор Арджънт?

Долард се изсмя.

— Не мога да бъда сигурен в нищо, освен в смъртта и данъците. И за да отговоря на следващия ви въпрос, той не се познаваше и с Пийк. Пели беше в Отделение „Б“, а Пийк винаги е бил във „В“.

— А какво ще кажеш за двора? — подхвърлих аз.

— Никой от тях никога не е излизал на двора, доколкото знам. Пийк никога не напуска проклетата си стая.

— Тогава с кого е бил в контакт Пийк?

Очите на Долард станаха студени.

— Отговорих ви на този въпрос предишния път, когато бяхте тук, докторе. С никого! Той е едно проклето зомби! — Погледна часовника си. — Освен това ми губите времето. Да приключваме с тази история.

Като се обърна, той пое край голямата сива постройка, изпънал напред биволския си врат. Добре отъпкана пътека в прахта завиваше надясно. Когато стигнахме до западната страна на сградата, пътеката ни поведе към три едноетажни постройки, боядисани в бежово, които се препичаха под жаркото слънце.