Кървава разходка [bg]

Аз кимнах.

— Все пак — продължи той — това са твърде много брътвежи за старото Чудовище.

— Освен ако не се преструва.

— Поставих този въпрос в началото. Ти каза, че е малко вероятно.

— Контекстът се промени.

Майлоу стана от стола си и започна да се разхожда из стаята, като закопчаваше и разкопчаваше сакото си.

— Ако Уорк е бил заплашен, защо тогава не е убил Пийк?

— А защо да си прави труда? — казах аз. — Отново старата доза или дори още по-силна, ако някой започне да човърка в обратната посока, и Пийк престава да бъде заплаха. Той ще изживее остатъка от живота си в своята единична килия, вторичните симптоми ще се засилят, докато нервната му система даде накъсо и един ден го намерят мъртъв. Точно както Дентън Арджънт.

— И Клеър може да е правела същото — подхвърли Майлоу. — Да му е давала прахчета, без никой да забележи това.

— Доколкото успях да видя, „Старкуедър“ дава на персонала си достатъчно свобода. Доктор Олдридж формално е бил ръководител на Клеър, но, изглежда, не знае особено много за нейните пациенти. Нито Суиг. В това отношение работата й в „Старкуедър“ напомня на тази с Тиоболд — изпълнена със самота. Стил, към който е била привикнала още от детството си.

— Значи — каза той — пак трябва да се върна там и да поискам да прегледам досиетата на персонала. Суиг няма да ме посрещне с почести.

— Можеш да използваш заплахата от публичност — че ще поискаш съдебно постановление и ще информираш медиите за това. Той няма откъде да знае, че съдиите са отказали да ти сътрудничат. Поискай да се срещнеш с мъжете от групата на Клеър. Това е напълно основателна причина. Докато си там, опитай се да надникнеш в картотеката на персонала.