Кървава разходка [bg]

Когато първия път видяхме Чет, Долард не ни спомена, че той е бил от групата на Клеър. Днес Долард въобще не говореше, стоеше си в ъгъла и зорко наблюдаваше пациентите.

Последният мъж беше един дребен, блед човечец от латиноамерикански произход с обръсната глава и омазнени мустаци. Климатикът в помещението беше свел температурата до тази на фризер за месо, но той се потеше. Търкаше ръцете си една в друга, изпъваше шия, облизваше устни.

Още вторични симптоми. Огледах присъстващите в стаята, за да открия и други белези на неврологични увреждания. Ръцете на дядката малко трепереха, но това можеше да се дължи и на възрастта. Вероятно зеещата уста на луничавия, въпреки че това можеше да идва и от някакъв психотичен ступор или от дневен лунатизъм…

Франк Долард отиде наперено до предната част на стаята и се намести за дъбовото бюро.

— Добро утро, господа.

В гласа му нямаше повече топлина, отколкото преди петнадесетина минути, когато ни посрещна пред вътрешния вход със скръстени на гърдите ръце.

— Пак ли вие? — бе казал след известно мълчание, но не направи никакъв опит да отключи вратата.

Майлоу му отговори:

— Просто не можем да се откъснем оттук, Франк.

Долард се намуси:

— И какво по-точно се опитвате да постигнете?

— Да разрешим случая с едно убийство, Франк. — Ръката на Майлоу леко побутна ключалката.

На Долард му бе необходимо доста време, за да измъкне връзката с ключовете си, да избере нужния ключ, да го вкара в ключалката и рязко да го завърти. Езичето се освободи. Трябваха му още няколко секунди, за да върне ключа в джоба си. Накрая отвори вратата.

След като влязохме вътре, той се усмихна кисело.

— Както вече казах, чудя се какво се опитвате да постигнете.

Без да изчака отговор, поглади мустаците си и тръгна през двора. Край нас всичко беше покрито с прах, кафяв и гладък като бакалска хартия.

Майлоу и аз го последвахме. Долард увеличи разстоянието между него и нас. Горещината и светлината бяха мъчителни. Пациентите втренчено ни гледаха. Ако някой от тях се промъкнеше отзад, Долард нямаше да ни бъде от никаква полза.

Трима санитари наблюдаваха двора. Двама от латиноамерикански произход и един масивен бял, който съвсем не се доближаваше до физическото описание на Дерик Криминс.

Долард отключи задния вход и ние доближихме до главната сграда. Вместо да влезе в нея, той спря на няколко крачки от вратата и подрънка връзката с ключовете.

— Не можете да се видите с мистър Суиг. Не е тук.

— Къде е? — попита Майлоу.

— По работите на болницата. Каза да ви позволим да се срещнете за петнадесет минути с групата за всекидневни умения. Това е всичко.

— Благодаря ти, че ни отдели от времето си, Франк! — каза доста меко Майлоу. — Съжалявам, че съм такъв натрапник.