Кървава разходка [bg]

— Ако е знаел — вметна Майлоу. — „Лоши очи в кутийка“ не е изрично доказателство. Както ми беше припомнено три пъти днес. — Той хвана ябълката за дръжчицата и я завъртя. — Извънредно интересна хипотеза, Алекс, но не знам. Всичко зависи от това дали Пийк е имал разговори. Дали се е измъкнал от състоянието на вегетация.

— Ами ако неговата умствена изостаналост въобще не се дължи на психозата? — предположих аз. — Ами ако до голяма степен тя е била причинена от медикаментозното му лечение? Острата форма на неговите вторични симптоми и фактът, че дозата му от петстотин милиграма никога не е била променяна, показват, че той реагира силно на умерени дози торазин. Да предположим, че Клеър е решила да експериментира и е отменила хапчетата, с цел да възстанови яснотата на мисленето му. И че това е подействало.

— Че тя тихомълком е направила някаква фалшификация?

— Ние говорим за много силна мотивация. Една жена, която се отказва от работата си, само и само да бъде близо до Пийк. Ако е смятала, че намаляването на дозата му торазин би могло да го накара да проговори, защо не? Навярно е мислела, че това е за негово собствено добро — медикаментите са засилвали неврологичните му проблеми и намаляването им би могло да ги смекчи. Единственият риск е можел да бъде в увеличаването на агресивността, но тя сигурно е била убедена, че ще може да се справи с това.

— Хейди също е работила с него — каза той. — Тя е можела да забележи промените.

— От медицинска и психологическа гледна точка Хейди е неизкушена. Клеър й е казала само онова, което е искала тя да знае. Измененията навярно са били почти недоловими — от време на време по някое изречение. А и те вероятно са се проявявали единствено в отговор на провокациите на Клеър. Тя е прекарвала много време на четири очи с Пийк, като нарочно го е провокирала. Знаела е какво иска: прозорче към неговата агресивност. А по този начин и към агресивността на Дентън. Дори и Пийк да е казал нещо на Хейди, тя не е имала основание да го преценява. Или да изпита особен интерес към казаното. Приемала го е за безсмислици, както е възприемала и израза „Лоши очи…“, преди да узнае за смъртта на Клеър.

— А след смъртта на Клеър Пийк отново е започнал да получава пълната си доза.

— И е изпаднал в летаргичното си състояние…

— Добре! — каза Майлоу. — Нека да смеля това… Пийк ломоти нещо, Клеър открива, че е намесен и някой друг… и Уорк се вписва в картинката, защото той и Пийк по някакъв начин са в контакт…

— Защото Уорк работи в „Старкуедър“!

— Да, да, нека подредя мозайката… Пийк се пробужда — може би става по-агресивен. Или най-малкото поне към Уорк. Той му отправя заплахи. — „Сега си имам тази докторка, която наистина се интересува от мен. Казах й, че ти си ме превърнал в чудовище, тя ми повярва и ще ме измъкне оттук.“ Дори и Клеър никога да не е казвала такова нещо, Пийк би могъл да вярва, че е така — воден от налудничавите си идеи. Той все пак е луд, нали така?