Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 165
Перейти на страницу:

Коленичи, казва си молитвата и си ляга.

18 декември 2020

1

Шарлот, Холи и вуйчо Хенри седят в ъгъла на стаята за свиждания в „Живописни хълмове“, която е украсена за празниците с гирлянди и разнасящи сладък аромат борови клонки, които почти надвиват постоянния мирис на урина и белина. Има елха с лампички и захарни бастунчета. Коледна музика звучи от тонколоните, изтъркани мелодии, които Холи би се радвала да не чуе повече до края на живота си.

Обитателите не изглежда да се пръскат от празнично настроение; повечето гледат дълга реклама за някакъв уред на име „Стегнат корем“, представен от секси мацка с оранжево трико. Няколко души седят встрани от телевизора, един мълчаливо, други разговарящи помежду си, трети говорещи си сами. Дребничка старица със зелен пеньоар седи наведена над огромен пъзел.

— Това е госпожа Хатфийлд — казва вуйчо Хенри. — Не си спомням малкото ѝ име.

— Госпожа Брадок каза, че си я спасил от тежко падане — отбелязва Холи.

— Не, спасих Джулия — отвръща вуйчо Хенри. — Някога при стааария вир. — Той се разсмива, както правят хората, когато си спомнят отдавна отминали дни. Шарлот забелва очи. — Бях на шестнайсет, а Джулия май беше на… — Той се смълчава.

— Дай да ти видя ръката — нарежда му Шарлот. Вуйчо Хенри надига глава.

— Ръката ли? Защо?

— Просто дай да я видя. — Тя го хваща за ръката и вдига ръкава му. Разкрива големичка, но не особено страшна синина. На Холи ѝ прилича на неуспешен опит за татуировка.

— Ако така се грижат за пациентите, трябва да ги съдим, а не да им плащаме — заявява Шарлот.

— Кого да съдим? — пита вуйчо Хенри. После през смях добавя: — Хортън се пита кого? Децата обичаха книжката за Хортън!

Шарлот става.

— Отивам за кафе. Може да взема и нещо сладко. Холи, искаш ли?

Холи поклаща глава.

— Пак не ядеш — укорява я Шарлот и се отдалечава преди Холи да успее да отговори.

Хенри я изпраща с поглед.

— Никога не се спира, нали?

Този път Холи се разсмива. Не може да се сдържи.

— Да, не се спира.

— Така си е. Ти не си Джейни.

— Не съм. — Холи чака.

— Ти си… — Тя почти чува задвижването на ръждясалите зъбни колелца. — Холи.

— Точно така. — Потупва го по ръката.

— Искам да си отида в стаята, но не помня къде е.

— Аз знам пътя. Ще те заведа. Тръгват бавно по коридора.

— Коя е Джулия? — пита Холи.

— Красива като зората — отвръща вуйчо Хенри. Холи решава, че този отговор е достатъчен. Определено звучи по-поетично от всички стихове, които е писала.

В стаята му се опитва да го заведе на стола до прозореца, но той издърпва ръката си от нейната, отива до леглото и сяда, стиснал ръце между бедрата си. Прилича на остаряло дете. — Мисля да полегна, миличка. Уморен съм. Шарлот ме уморява.

— Понякога уморява и мен — казва Холи. В миналото никога не би признала подобно нещо пред вуйчо Хенри, който твърде често беше съзаклятник на майка ѝ, но този мъж пред нея е различен. В някои отношения е много по-благ. Освен това след пет минути ще забрави какво е казала. След десет ще забрави, че изобщо е била тук.

Навежда се да го целуне по бузата, но спира с устни на милиметри от кожата му, когато той казва:

— Какво има? Защо си уплашена?

— Не съм…

— Напротив. Страх те е.

— Добре, наистина ме е страх. — Какво облекчение да го признае. Да го каже на глас.

— Майка ти… сестра ми… на върха на езика ми е…

— Шарлот.

— Да. Шарлот е страхливка. Винаги е била страхливка, още от малка. Не искаше да влиза във водата на… мястото… не си спомням. Ти също беше страхливка, но порасна и надмогна страха си.

Холи го гледа удивена. Онемяла.

— Порасна и надмогна страха — повтаря той, после изува пантофите и вдига крака на леглото. — Ще подремна, Джейни. Тук не е толкова лошо, но ми се иска да имах онова нещо… онова нещо, което се върти… — Затваря очи.

Холи отива до вратата с наведена глава. По лицето ѝ се стичат сълзи. Изважда кърпичка от джоба си и ги избърсва. Не иска Шарлот да ги вижда.

— Иска ми се да беше запомнил, че си спасил жената от падане — казва тя. — Според санитарката си реагирал мълниеносно.

Но вуйчо Хенри не я чува. Вуйчо Хенри е заспал.

2

От доклада на Холи Гибни до детектив Ралф Андерсън:

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)