Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 165
Перейти на страницу:

— Госпожице Гибни! — казва госпожа Брадок. — Рано ли е да ви честитя Коледа?

— В никакъв случай. Благодаря. Госпожо Брадок, майка ми се обади и каза, че вуйчо ми е претърпял някакъв инцидент.

Госпожа Брадок се разсмива.

— По-скоро предотврати инцидент! Обадих се на майка ви, за да ѝ разкажа. Умственото състояние на вуйчо ви може и да се е влошило, но рефлексите му са отлични.

— Какво е станало?

— През първия ден не искаше да излезе от стаята си, но това е обичайно. Новопостъпилите винаги са дезориентирани и често са разстроени. Понякога са много напрегнати и в такива случаи им даваме нещичко да се успокоят малко. При вуйчо ви не се наложи и вчера сам излезе и седна в дневната. Дори помогна на госпожа Хатфийлд да подреди пъзела си. После гледа онзи шантав съдия, когото харесва…

„Джон Лоу“, мисли си Холи с усмивка. Едва осъзнава, че непрекъснато поглежда в огледалата, за да провери дали Чет Ондовски (много съм бърз) не я дебне.

— … следобедна закуска.

— Моля? — казва Холи. — Връзката се изгуби за момент.

— Казах, че след предаването няколко души отидоха в столовата, където предлагаме следобедна закуска. Вуйчо ви вървеше с госпожа Хатфийлд, която е на осемдесет и две и се придвижва трудно. Тя се спъна и щеше да падне тежко, но Хенри я хвана. Сара Уитлок — тя е една от санитарките — каза, че е реагирал изключително бързо. „Мълниеносно“ бяха точните ѝ думи. Когато я хванал, Хенри се олюлял и се блъснал в стената, където има пожарогасител. Задължително е според законите на щата. Той се сдоби с голяма синина, но вероятно спаси госпожа Хатфийлд от сътресение, че и по-лошо. Тя е много немощна.

— Вуйчо Хенри има ли счупвания от сблъсъка с пожарогасителя?

Госпожа Брадок отново се разсмива.

— Божичко, не!

— Чудесно. Предайте му, че той е моят герой.

— Непременно. Отново ви желая весели празници.

— Казвам се Холи, тъй че трябва да съм весела [На английски името Холи (Holly) се римува с думата „весел“ (jolly). — Б. пр.] — изрича тя тромавото остроумие, което използва по това време на годината от дванайсетгодишна. Затваря телефона, докато смехът на госпожа Брадок още кънти в слушалката, после известно време гледа безцветната тухлена стена на мотела с ръце, скръстени върху скромния ѝ бюст, и сбърчено от размисъл чело. Взима решение и звъни на майка си.

— О, Холи, най-сетне! Къде беше? Не стига, че се тревожа за брат си, а и теб ли трябва да те мисля?

Поривът да каже „Съжалявам“ я обзема отново, но си напомня, че няма за какво да се извинява.

— Добре съм, мамо. В Питсбърг съм…

— Питсбърг!

— … но мога да се прибера след около два часа, ако движението не е много натоварено и от фирмата за автомобили под наем ми разрешат да върна колата там. Стаята ми приготвена ли е?

— Стаята ти винаги е приготвена — отвръща Шарлот.

„Естествено — мисли си Холи. — Защото в крайна сметка ще се осъзная и ще се върна да живея при нея“.

— Чудесно. Ще се прибера навреме за вечеря. Може да гледаме телевизия и да отидем да видим вуйчо Хенри утре, ако това…

— Ужасно се тревожа за него! — изплаква Шарлот.

„Но не чак толкова, че да скочиш в колата и да отидеш да го видиш — мисли си Холи. — Защото госпожа Брадок ти се е обадила и знаеш. Не става въпрос за брат ти; искаш да държиш дъщеря си изкъсо. Но е твърде късно за това и ми се струва, че дълбоко в себе си го знаеш, но няма да спреш с опитите. Това също е стар навик“.

— Сигурна съм, че вуйчо е добре, мамо.

— Твърдят, че е добре, но те така ще кажат, нали? Подобни домове винаги държат гарда вдигнат, за да се застраховат в случай на съдебни дела.

— Като отидем, ще видим с очите си какво става — казва Холи. — Нали?

— Ох, добре. — Кратко мълчание. — Предполагам, че ще си тръгнеш веднага след като видим вуйчо ти, нали? Ще се върнеш в града. — Подтекст: в онзи Содом и Гомор, в онази клоака на греха и покварата. — Аз ще прекарам Коледа сама, докато ти си на празнична вечеря с приятелите си. — Включително онзи чернокож младеж, който прилича подозрително на наркоман.

— Мамо. — Понякога на Холи ѝ иде да закрещи. — Семейство Робинсън ме покани още преди седмици. Веднага след Деня на благодарността. Казах ти още тогава и ти не възрази. — Всъщност Шарлот беше казала: „Е, щом смяташ, че се налага“.

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)