Ако има кръв [bg]

3

На паркинга пред мола е студено и духа вятър. В разгара на предколедното пазаруване би трябвало да е пълен, но е заета само половината от капацитета му, ако има и толкова. Холи неспокойно усеща, че е напълно сама. Има големи празни пространства, където вятърът брули здраво и сковава лицето ѝ, понякога я кара да залита, но има и места с по няколко паркирани една до друга коли. Ондовски може да се крие зад всяка от тях, готов да изскочи (много съм бърз) и да я сграбчи.

Изминава последните десет крачки до колата под наем тичешком, а щом сяда вътре, натиска копчето, което заключва всички врати. Седи неподвижно известно време, за да се овладее. Не поглежда фитнес гривната, защото знае, че показанията няма да ѝ се понравят.

Изкарва колата от паркинга на мола, като поглежда в огледалото за обратно виждане през няколко секунди. Не вярва да я следи, но започва да шофира така, че да се измъкне от евентуален преследвач. За всеки случай.

Знае, че Ондовски вероятно очаква тя веднага да хване самолет, затова възнамерява да прекара нощта в Питсбърг и утре да се прибере с влака. Спира пред мотел „Холидей Ин Експрес“ и включва телефона си, за да провери за съобщения преди да влезе вътре. Има съобщение от майка ѝ. — „Холи, не знам къде си, но вуйчо Хенри е претърпял инцидент в проклетия дом. Ръката му може да е счупена. Моля те, обади ми се. Моля те“. Холи долавя и притеснението на майка си, и старите обвинения: „Имам нужда от теб, а теб те няма. Както винаги“.

Възглавничката на показалеца ѝ спира на милиметър от номера на майка ѝ. Старите навици трудно се забравят и заучените реакции трудно се променят. Руменината от срама вече пламти по челото, бузите и гърлото ѝ, а думите, които ще изрече, когато майка ѝ вдигне, вече са ѝ на езика: „Съжалявам“. И защо не? Цял живот се извинява на майка си, която винаги ѝ прощава с онова изражение, което гласи: „О, Холи, никога няма да се промениш. Винаги мога да разчитам, че ще ме разочароваш“. Защото Шарлот Гибни също има стари навици.

Този път обаче Холи не набира номера, а се замисля.

Защо трябва да съжалява? За какво трябва да се извини? За това, че не е била там, за да попречи на горкия си умопомрачен вуйчо Хенри да си счупи ръката ли? За това, че не си е вдигнала телефона на минутата, не, на секундата, когато майка ѝ е позвънила, сякаш животът на Шарлот е по-важният, истинският живот, а Холи е само сянката, която майка ѝ хвърля?

Трудно ѝ е било да се изправи лице в лице с Ондовски. Отказът да откликне мигновено на воплите на майка ѝ е също толкова труден, може би дори по-труден, но тя устоява. Въпреки че това я кара да се чувства като лоша дъщеря, тя звъни в дома за стари хора „Живописни хълмове“. Представя се и моли да я свържат с госпожа Брадок. От регистратурата ѝ казват да изчака и е принудена да изтърпи „Малкият барабанчик“, докато госпожа Брадок вдигне телефона. Мисли си, че тази песен е подходящ фон за самоубийство.