Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 165
Перейти на страницу:

Мъжът от другия автомобил се отнесе с достатъчно разбиране, кимаше и се съгласяваше с всичко, което казваше Шарлот, но се наложи размяна на застрахователни карти и докато отново потеглят (Холи беше сигурна, че мъжът, чиято броня закривиха, ѝ намигна преди да се качи в колата си), вече беше десет часът, а и свиждането се оказа пълен провал. Хенри нямаше представа кои са. Каза, че трябва да се облича за работа и да го оставят на мира. Когато Холи го целуна на раздяла, той я изгледа подозрително и я попита дали не е от Свидетелите на Йехова.

— Ти карай на връщане — каза Шарлот, когато излязоха. — Аз съм твърде разстроена.

Холи с радост седна зад волана.

Оставила беше пътната си чанта в антрето. Когато я преметна на рамо и се обърна към майка си за обичайния им поздрав на раздяла — две сухи целувки по бузите, — Шарлот се метна на врата на дъщерята, която беше хулила и мачкала цял живот (невинаги без да го съзнава) и се разрева.

— Не си отивай. Моля те, остани още един ден. Ако не искаш да останеш до Коледа, поне остани до понеделник. Не мога да стоя сама. Още не съм готова. Може би след Коледа, но сега не мога.

Майка ѝ се беше вкопчила в нея като удавник и Холи трябваше да потисне паникьосания порив не просто да се отдръпне, а да я отскубне от себе си със сила. Търпя прегръдката, доколкото можа, после се освободи.

— Трябва да тръгвам, мамо. Имам уговорка.

— Искаш да кажеш среща с мъж, така ли? — Шарлот се усмихна. Усмивката не беше любезна. Оголила беше твърде много зъби. Холи си мислеше, че вече нищо в поведението на майка ѝ не може да я шокира, но изглежда не беше така. — Наистина ли? Ти?

„Не забравяй, че това може да е последният път, в който я виждаш — помисли си тя. — В такъв случай не бива да се разделяте с караница. Можеш да ѝ се скараш после, ако оцелееш“.

— По друг въпрос е — отвърна тя. — Но нека изпием по един чай. За това имам време.

Тъй че пиха чай и ядоха курабии с пълнеж от фурми, които Холи ненавиждаше (имаха някак си мрачен вкус), и стана почти единайсет преди най-накрая да успее да избяга от къщата на майка си, където още се носеше мирисът на лимонена трева от свещите. Тя целуна Шарлот по бузата, докато стояха на прага.

— Обичам те, мамо.

— И аз те обичам.

Холи успя да стигне до колата, вече докосваше дръжката на вратата, когато Шарлот я повика. Холи се обърна и почти очакваше майка ѝ да се спусне по стълбите с пръсти, извити като нокти на хищник, и да закрещи: „Остани! Трябва да останеш! Заповядвам ти!“.

Но Шарлот продължаваше да стои на прага, обгърнала тялото си с ръце. Трепереше. Изглеждаше стара и нещастна.

— Сгреших за халата — каза тя. — Моят номер е. Сигурно не съм прочела правилно етикета.

Холи се усмихна.

— Радвам се, мамо.

Изкара на заден ход, огледа се за приближаващи автомобили и зави към магистралата. Единайсет и десет. Предостатъчно време.

Така си мислеше тогава.

2

Това, че не може да разбере каква е причината за задръстването, само я изнервя още повече. По местните радиостанции не съобщават нищо за голямо задръстване на магистралата. Приложението за трафика на телефона ѝ, което обикновено е много надеждно, в момента е безполезно. На екрана има усмихнато човече, което копае дупка с лопата, а над него надпис гласи:

В МОМЕНТА ПРАВИМ ТЕХНИЧЕСКА ПРОФИЛАКТИКА, НО СКОРО ОТНОВО ЩЕ СМЕ НА ЛИНИЯ!

Да му се не види.

Ако успее да се придвижи още петнайсетина километра, може да свие към изход 56 и да тръгне по шосе 73, но в момента шосе 73 ѝ се струва по-далеч от Юпитер. Бърка в джоба на палтото си, намира последния бонбон и го разопакова, докато се взира в задницата на боклукчийския камион, където стикер пита: КАК СЪМ КАТО ШОФЬОР?

„Всички тези хора трябва да са по моловете — мисли си Холи. — Трябва да пазаруват в търговските центрове и малките магазини в града, за да подпомагат местната икономика, а не да си дават парите на „Амазон“ и куриерските фирми. Всички вие трябва да се разкарате от проклетата магистрала, за да може хората, които имат наистина важна работа, да…“

Колите започват да се движат. Холи надава тържествуващ възглас, който едва е излязъл от устата ѝ, когато боклукчийският камион отново спира. Отляво някакъв мъж говори по телефона. Отдясно жена си слага червило. Цифровият часовник в колата под наем ѝ казва, че няма да пристигне във Фредерик Билдинг преди четири. Най-рано.

„Така ще разполагам с два часа. Моля те, боже, помогни ми да стигна навреме, за да се подготвя за него. За съществото. За чудовището“.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)