Приливът на тайните [bg]

Обсъдихме идеята да предложим пари на Андрю, за да си тръгне. Аз бях против, защото мислех, че той ще откаже и че може да каже на Рокси, което само щеше да влоши отношенията ни с дъщеря ни. Вместо това решихме синът ни Майкъл да поговори с Андрю и да го предупреди. Не след дълго Андрю изчезна. Един ден не се появи на работа и с това всичко приключи. Отначало не се поинтересувах. Бях доволна, че се е разкарал. Всички бяхме доволни. Но седмиците минаваха, а Рокси ставаше все по-отчаяна. Не можа да приеме факта, че Андрю я е изоставил просто така. Тогава Теди ми призна, че е платил на Андрю, за да се махне, макар че се бяхме договорили друго. Младежът направо го бе изнудил и после си бе заминал за Австралия с чека на Теди в джоба.

Проблемът беше Рокси. Беше тийнейджърка, преживя тежка депресия и душевното й здраве на моменти беше доста нестабилно. Двамата с Теди се срещнахме с доктор Лизи Хънт, психиатъра на Рокси, за да обсъдим как да й поднесем новината за заминаването на Андрю. Според Лизи след като Рокси била изоставена от един мъж, когото е обичала, нямало да се справи с второ предателство от страна на Теди — тоест с неговата намеса. Затова тримата се споразумяхме да оставим Роксан да вярва, че аз съм тази, която е подкупила Андрю да си тръгне. По този начин отношенията между Рокси и Теди щяха да останат нормални, с надеждата, че някой ден тя ще успее да си върне доверието в мъжете и да започне нова, по-подходяща връзка.

Но нещата не се получиха както се надявахме. Вместо да погледне трезво на нещата, дъщеря ни направи опит за самоубийство. Извади късмет, че оцеля. Не би се възстановила, ако не беше силната й връзка с баща й. Така че в това отношение не съжалявам, че я излъгах. Но през следващите осем години от живота си, допреди няколко седмици, Роксан не спря да ме мрази, защото вярваше, че съм го направила аз. Беше трудно.