Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Наредиха се в кръг в кабинета ми и по сигнал на своя капитан ловко насядаха по пода в положение „мирно“. Дяволът от Манко им обясни:
— Той твърди, че не знае какво се очаква от него да не знае.
Капитанът ме огледа критично и се обърна към дявола:
— Много добре. Щом е така, няма да му кажем.
Екипажът стана, изяде баклавата, оставена от танцьорката на бюрото, всички взеха електробичове и започнаха да ме налагат с тях.
Свих се в ъгъла от токовите удари и погледнах дали дяволът няма да ми се притече на помощ. Но той се беше превърнал в Ломбар Хист!
Не ми оставаше друг избор, опитах се да измъкна своя зашеметяващ пистолет. Изпаднах в паника — не излизаше от кобура!
Електробичовете съскаха и плющяха. Погледнах трескаво към Ломбар, но сега там седеше Кроуб! Щеше ми се да не променя толкова често облика си. Как смятаха, че ще отговарям на въпросите им, щом разпитващият е толкова ненадежден?
Екипажът привърши с баклавата. Всички обърнаха лица към стола, за да получат заповеди. Там сега седеше старият Ати.
— Той не знае, че не знае — каза старецът.
Капитанът се изпъна и отдаде чест, а аз си помислих, че е много мило от негова страна да покаже уважение към преклонната възраст на Ати.
— Сър — изрече капитанът, — ние въобще не възнамеряваме да му кажем, освен ако той не ни подкупи много щедро.
Това удовлетвори стария Ати, който отново се превърна в дявола от Манко. Той каза:
— Да видим сега: тъй като си ръководител на Краля на подземния свят в неговата секретна мисия, стигнахме до въпроса за заплащането.
Междувременно екипажът на патрулния кораб беше изчезнал.
Обясних му:
— Ще са ми нужни повечко пари, защото съм затънал в дългове, всъщност изтеглил съм в аванс заплатата си за пет години напред. След като ме махнаха от тази мисия, нямах пукната пара и не можех да взема назаем от моя пилот дори един кредит. Когато ми връчиха съобщението, че ще бъда съден, Мийли ме предаде на „кенефните мухи“.
Дяволът ме прекъсна:
— Тъкмо се сетих за какво съм дошъл. Трябва да получа парите по сметката за този разпит.
Опитах се да му кажа, че сметката не е точна, че е прибавил неправилно плащането за цял камион с „Тап“, но той не искаше и да чуе за това. Скочи на крака и писалката му се превърна в плазмена горелка.
Гърбът ми опираше в стената. Нямаше къде да избягам! А той ръгна горелката право в стомаха ми, страшна мъка беше.
Затичах, но колкото и бързо да бягах, все си оставах на същото място. Дяволът от Манко ме заобиколи и пак напъха в стомаха ми горелката.
С невероятно усилие опитах да измъкна пистолета си от кобура и да стрелям по него, ала и този път не стана.
Скочих върху бюрото. Но „Влекач едно“ прекоси с вой кабинета, отнесе ме от бюрото и се взриви сред Космоса. Всички на борда загинаха.
Дяволът се появи отново. От двете му страни стоеше по един лепъртидж. Той едва ги удържаше да не се хвърлят напред. Крещеше ми:
— Ако научиш това, ще ги пусна да те изкормят!
Уплаших се и изпищях:
— Ще ти платя сметката!
Втурнах се към шкафа с досиетата, извадих огромна купчина фалшиви банкноти и ги хвърлих към него.
Изведнъж стаята се опразни!
Изстенах и се отпуснах по гръб върху бюрото. Когато се опомних, с интерес установих, че пламъкът не беше опърлил секретните документи, които носех за Императора.
Облекчено потънах в неспокоен сън.
Глава шеста
Паднах на пода с трясък. Отдавна беше утро.
Някъде от много далеч Боуч нареждаше:
— Вчера подпечатахте само половината. Проявявам голямо търпение към вас, но тук се е насъбрала работа от много месеци и все някога трябва да се заемете.
Накарах очите си да се отворят. Боуч стоеше с висока един ярд купчина хартии в ръце, мъчеше се да ме прекрачи и да ги остави върху бюрото.
Опитах се да стана. Сигурно съм припаднал. Когато отново дойдох на себе си, в кабинета стояха още двама чиновници. Боуч им говореше:
— Ако вземе да умре тук, никога няма да подпечата тези документи.
Може пак да съм загубил съзнание. Опомних се, подпрян на стената, а в кабинета чиновниците бяха станали четирима.
— Мисля, че е болен — каза единият. — Челото му е горещо.
— Ами да, какво друго ще вземе да направи, освен да прихване някоя треска и да ни зарази всички — измърмори Боуч.
— Май трябва да повикаме лекар — обади се друг.
— Така де, не можем да го оставим да пукне тук — додаде следващият. — Ще усмърди всичко, а и без това дишаме разни миризми.