Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Те пребледняха. Пак си бяха хубавички, но с много бели лица.
— Всеки път, когато ми донасяте документите на Блито-3, ще ми съобщавате и всички новини за тази планета от апарата, Великия съвет, Ендоу и Ломбар Хист. Ако сметна, че не сте си ги измислили и усърдно си вършите шпионската работа през свободното си време тук, ще ви давам картичка с необходимата честота, която можете да изпратите, за да задържите вълшебната поща.
Те ставаха все по-бледи, но не и по-хубави.
— До кого ще бъде адресирана вълшебната поща? — попита Ту-ту.
— И кого засяга? — заекна Олеле.
— Вълшебната поща ще бъде предназначена за командира от Отдела на ножовете, действащ на Мистин. Но вие добре разбирате, че никога няма да стигне до него, ако работите упорито.
Стана им ясно, затова продължавах със задачата. Психологията е чудесно средство.
— И двамата обичате майките си, нали?
И без да ги питам, ми беше ясно, защото всички момчета и мъже минават през точно определени етапи в развитието си. Така твърдят учебниците от Земята. Отначало са орално пасивни, после орално еротични, променят се към анално пасивни, след това са вече анално еротични. По-нататък има период на латентност, накрая се стига и до половите органи. А тези момчета бяха спрели в ранния стадий на развитие като анално еротични типове. Майките сменят нацапаните пелени. И, разбира се, несъмнено е като идването на деня след нощта, че те обичат своите майки.
— Нима ще заповядате да убият нашите мамички? — Ту-ту май не вярваше на ушите си.
Светкавично извадих специалния нож от калъфката зад врата си и го метнах, той се заби на пода между краката им и затрептя. Така според текстовете по психология добавях и фалическия символ. Те се прегърнаха и заридаха.
Повиках Боуч и му заповядах да ги изведе. И двамата плачеха толкова безутешно, че дори дъртакът се впечатли. Цяла минута стоя на вратата, вперил поглед в мен. Да, познавам кога съм направил силно впечатление на хората.
Това ми помогна да се стегна. Психологията е чудесна. Нищо чудно, че правителствата на Земята не биха и помислили да използват друго средство!
Е, поне едно нещо тръгна както трябва през този ден.
Посегнах към храната, оставена от танцьорката, но за пореден път не я открих на бюрото си.
Глава пета
В полунощ, както си лежах на бюрото в тъмния кабинет, бях грубо събуден от шумното нахълтване на посетител. Беше дявол от Манко. Веднага познах, че е от тази планета, защото тамошните не са като обикновените горски дяволи, типични за другите планети. Дяволите от Манко имат рога и дълги опашки, завършващи с остриета, и целите пламтят в тъмночервено.
За миг се учудих, че Боуч го е пуснал направо, без да ме уведоми предварително, но бързият поглед към часовника ми подсказа, че щом е полунощ, Боуч отдавна си е отишъл.
Казах му да не вдига толкова шум, можеше да привлече вниманието на „кенефните мухи“, тоест на Вътрешната полиция, или още по-лошо — някой инспектор на Короната. Но той не ми обръщаше внимание, затова събрах сили да се държа с него любезно, както подобава на важен посетител.
В едната си ръка носеше формуляр, а в другата — писалка. Настани се на стол, намести се по-удобно и започна разпита.
— Име? — попита и когато му го казах, той, разбира се, го написа отгоре на формуляра. Любопитството ми се събуди.
— Кой формуляр е този?
— 345-678-М.
Казах му, че този вид документ ми е непознат. Той кръстоса крака и се облегна назад. Тонът му беше снизходителен.
— Това е формуляр за установяване дали знаете.
— Какво да знам? — отвърнах с въпрос, защото и аз имам богат опит в разпитите.
— Точно това трябва да установим — изрече дяволът от Манко. Като че се подразни от моята недосетливост. Реших да се престоря на обиден.
— Е, тогава как мога да ви отговоря, като не знам какво не знам?
Но това въобще не го притесни. Помръдна дългата си заострена опашка и сякаш даде сигнал на вратата към тоалетната да се отвори — през нея влезе целият екипаж на патрулен кораб Б-44-А-539-Г, който беше отлетял с Хелър до Блито-3 при първата му задача там. Малко се изненадах, защото предполагах, че те са прибрани на топло в подземията на Спитеос. Досетих се обаче, че Снелц им е измайсторил пропуск, значи всичко беше наред. Бяха двайсетина души, но естествено влязоха през тайната врата, която щеше да бъде направена на другия ден, и нямаше какво толкова да му мисля.