Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Отидох в тоалетната. Една от привилегиите да бъдеш шеф на отдел е в отделната тоалетна, залепена до кабинета. Разгледах я, докато бях вътре. Затрупана с мръсни хартийки. Случайно пред очите ми попадна прозорецът. И точно тогава кълнът на моята идея с пукот излезе от зърното.
Прозорецът на тази тоалетна беше над петстотинфутова пропаст на ръба на скалата. Повдигнах се на пръсти и дори успях да зърна долу река Уийл.
Веднага се върнах в кабинета и се обадих на един строителен предприемач, чиито услуги никога не бяхме ползвали. Доказателство, че не беше си имал работа с нас, бе и появяването му само след четвърт час.
— Аз съм доста влиятелен служител — подчертах.
— Това лесно се забелязва — отвърна, като хвърли поглед на кабинета ми.
— Имам неизползвана сума за ремонт — двеста тридесет и един кредита.
— Толкова малко? — учуди се той.
Но аз знаех, че само си придава важност. Тези приятелчета са вечно гладни. Аз също.
— Елате с мен. — Заведох го в тоалетната. — Виждате ли тази стена? — За по-сигурно я тупнах с длан. — Искам да я издърпате малко по-напред и да монтирате в нея тайна врата, която въобще да не се забелязва. А зад нея искам люк и стълбичка към покрива.
Той огледа внимателно стената и сви рамене. Струваше му се лесна работа.
— Виждате ли този прозорец? — Чукнах по стъклото. — Искам стъклото да се смени с друго, което се чупи безшумно.
— Добре, мога да уредя всичко това. Но за какво ви е?
— Случва се разни хора да ме преследват.
— Аха, нали работите в апарата. Разбирам. — Той се поколеба. — Но не ми стана ясно какво искате да постигнете с тези промени?
— Няма втори изход от кабинета ми — обясних аз. — Ако ме принудят да се скрия тук, няма как да избягам. Но свършите ли работата, която ви поръчвам, мога да изтичам в тоалетната, да разбия безшумно стъклото, да се измъкна през тайната врата, да се изкача по стълбичката и да стигна до покрива.
Объркването му не изчезваше.
— Ако стъклото не вдигне шум, ще имам време да избягам през тайната врата.
Той стъпи на тоалетната чиния и надникна през прозореца.
— Но оттук се пада направо в реката от петстотин фута!
— Правилно. Ще си помислят, че съм опитал невъзможното. А тази река никога не изхвърля обратно труповете, ние от апарата добре знаем това. Дори няма да ме търсят! А пък аз ще съм си на покрива. Не си пълнете главата с подробности от шпионския занаят. Това е по моята част. Ще можете ли да направите каквото искам?
Каза, че щели да могат, макар че сумата му се виждала доста скъперническа.
— Добре — заключих, — тогава дайте ми двадесет кредита и получавате работата.
Е, започна разгорещен спор. Тези типове умеят да се пазарят, но и мен си ме бива. Накрая се споразумяхме за рушвет от десет кредита. Протегнах ръка, а той каза:
— А, не, никакви рушвети, докато вашата финансова служба не ми преведе парите. За вас, тукашните хора, се носят какви ли не истории. — Все още се усмихваше приятелски. — Веднага ще се захванем с работата и след шест месеца ще си получите десетте кредита.
Не можех да отменя поръчката. Опитът да се сдобия с пари би станал твърде очевиден.
Той си тръгна.
Разочарован, аз пак се настаних зад бюрото си и от чист инат реших да не подпечатвам сметката от другия предприемач. Ще им натрия носовете! Всеки офицер трябва да има мъничко гордост. Дори и да е от апарата.
Глава четвърта
Няколко пъти почти стигах до решението да отида в хангара и да видя какви ги е забъркал Хелър. И неизменно си получавах болките в стомаха.
Но със или без тях пак си оставах гладен и накрая отидох до аерокара.
Изумен, видях, че пилотът е изнесъл всичко от машината и я почиства отвътре. Нечувано! Никога не беше правил това. Бе подредил и моите вещи наоколо, за да ги проветри и махне миризмите от тях. И си подсвиркваше, докато не ме видя.
— Ще отидете ли да се видите с Хелър? — попита ме той.
Болката ме налетя. След малко успях да поклатя глава отрицателно. Хрумна ми, че бих могъл да изпратя него. Но Хелър и без друго му беше напълнил джобовете с пари, не се съмнявах, че ме излъга за онези два кредита. А за мен нищо не оставаше. Не бях и в добра форма за препирни.
Забраних му да припарва до хангара. Хелър го беше пратил до флота за почистващи материали. Кой би могъл да каже какви други съобщения би искал да предаде там? Струваше ми се, че е най-добре да си умра и да сложа край на всичко, защото не след дълго небето щеше да се стовари върху главата ми. Щяха да заловят Крек или Ломбар щеше да научи, че не сме тръгнали. Или инспекторите на Короната щяха да изскочат изневиделица. С нищо не можех да предотвратя опасностите. Майната й на стълбата до покрива. Трябваше само да скоча от прозореца на тоалетната и да приключа сметките си.