Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Когато видях пред себе си турското момиче, знаех точно какво ми се случи — преживявах „психогенна халюцинация, предизвикана от неудовлетворени желания“.
Естествено, стигнах до извода, че страстно искам да отведа Хелър оттук. Сякаш получих озарение свише.
Макар и да намерих точното определение за състоянието си и да го разбирах напълно, от време на време си въобразявах, че съм в базата в Турция, и дори веднъж протегнах ръка да си взема от сладкишите, които тя остави на бюрото ми.
Това ме накара да се замисля как щях да се справям с цялото подпечатване на документи, когато замина за Земята. Недоумявах по кой начин чувалите с хартии ще стигат редовно дотам и ще се връщат обратно. Можех да си представя как от подхвърлянето ще се превърнат в смачкани и омазнени топки. Боуч ще получи истеричен припадък, ако види дори едно подгънато ъгълче.
Денят се точеше бавно, аз огладнявах и ожаднявах все по-мъчително и всякакви надежди да хапна май се отлагаха с цяла година, когато отново щях да тегля спокойно пари, освен ако не загубех допълнителните си заплати. Тогава годините се увеличаваха на пет, а може би и завинаги. Не спирах да се тревожа.
На Блито-3 щях да бъда абсолютно изолиран. Нямаше как да душа какво става тук. Нямаше да разполагам с главен пулт, на който да крада машинно време. Мечтите ми как на Земята ще потъна в блажено охолство доста потъмняха — нямаше да знам какво, по дяволите, се мъти на Волтар.
Представях си какво ли би направил Бъгз Бъни в подобни обстоятелства. Би одобрил палавата шегичка с тайния изход за бягство през тоалетната, който току-що поръчах. Но въпреки отличната си памет не си припомних някоя историйка с него, в която да преодолява липсата на информация. Освен една, когато качва на покрив прекалено дълъг телескоп, за да наблюдава колата, която го следи. Да, ама аз не разполагах с толкова дълъг телескоп.
Потиснах глада и се напрегнах във върховно усилие. Нелошият ми мозък внезапно реши проблема.
Ендоу беше кръстопътят на информацията между апарата и Великия съвет. На Ломбар му се налагаше да обсъжда всичко с лорда, който пък си имаше една слабост — хубавичките момчета!
Измъкнах папките си с материали за изнудване срещу хората от отдела.
Започнах да натискам бутоните за повикване. Най-после един проработи и скоро пред бюрото ми застанаха двама чиновници от Отдел 451 с весели и снизходителни лица.
Прякорите на тези две момчета бяха Ту-ту и Олеле, а истинските им имена — Туола и Одур. Бяха от родната планета на Ендоу — Мистин. Като деца имали вдъхващи надежда дарби. Но били обичани до безумие от своите разведени майки, престъпно разглезени и психически потискани. Високите оценки им осигурили места в Мистинския университет и пред тях се очертавали блестящи научни кариери. Били сред най-добрите студенти. Влюбили се — единият в застаряващ професор по целология, другият в декана. Заловили ги и ги изхвърлили. Съсипали им живота. И точно те се оказаха най-подходящи за моите цели — бяха много симпатични. Ей сега щях да им изтрия усмивчиците от момичешките личица.
— Ти, Туола, и ти, Одур, току-що бяхте повишени.
Хареса им, но застанаха нащрек.
— С властта, дадена ми като началник на отдела, ви назначавам за сменящи се куриери до Блито-3. На интервали, достатъчни за отиване до планетата и за връщане, вие двамата на смени ще поемате задачата. Единият ще ми докарва цялата книжнина, която трябва да подпечатам и да върна на отдела. После ще идва другият.
Сториха ми се неспокойни. Може би заради името, което си бях създал в отдела. Знаеха, че това не беше всичко. Три месеца пътуване, последвани от три месеца отпуски, дори при сравнителните неудобства на полета в товарен кораб бяха прекалено сладка работа.
— През свободното си време тук — им казах — лично ще носите съобщения за Ендоу. Каквито ще да са съобщения, ако трябва, сами ще ги измисляте. И ще висите там да чакате отговорите. Ще се нагласите както трябва и ще му се пофръцкате, така че и двамата поред да му станете любовници. Ще изстисквате от него всички последни новини около Блито-3 и ще ми ги съобщавате, когато идвате като куриери.
Ту-ту ме прекъсна престорено скромно:
— Ами ако лорд Ендоу откаже да се пъхне в този капан?
— Не ми се вярва да откаже. Защото и двамата много ще се постараете това да не се случи. Чували ли сте някога за „вълшебната поща“?
Тя е част от нашия занаят. Двамата бяха обучени като шпиони, но не бяха стигнали до тези тънкости.
— Ще ви обясня — продължих.
— О, сигурен съм, че от вас всичко ще разберем — мило изфъфли Олеле.
— Вълшебната поща е съобщение или заповед, което се прилепя към стената на пощенски люк. Стои там определено време, в този случай ще бъде три месеца. Отделна картичка с точно определена честота на излъчване трябва да мине през същия люк, преди да изтече срокът. Ако това стане, вълшебната поща си остава на мястото за още три месеца. Но ако подновяващата сигнала картичка не бъде изпратена, вълшебната поща попада в пощенската система и си поема по пътя.