Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
XVIII
Дърводелецът на ковчези Вилке поглежда смаяно жената.
— Защо не вземете два малки? — пита той. — Не струват много повече.
Жената клати глава.
— Те трябва да бъдат заедно.
— Но вие можете да ги погребете в един гроб — казвам аз. — Тогава ще бъдат заедно.
— Не, не съвсем.
Вилке се почесва по главата.
— Какво мислите по този въпрос? — пита ме той.
Жената е загубила две деца. И двете са умрели в един и същи ден. Сега тя иска за тях не само общ надгробен камък, но и двете да бъдат в един ковчег, нещо като двоен ковчег. Затова доведох Вилке в канцеларията.
— За нас работата е проста — казвам аз. — Един над гробен камък с два надписа — това се случва всеки ден.
Има дори семейни надгробни камъни с шест и осем над писа.
Жената кима.
— Точно така! Те трябва да бъдат заедно. Винаги бяха заедно.
Вилке изважда дърводелски молив от джоба на жилетката си.
— Ще изглежда доста странно. Ковчегът ще стане много широк. Почти квадратен: децата са още твърде малки. На колко години са?
— Четири и половина. Вилке чертае.
— Като квадратен сандък — обяснява той. — Не искате ли все пак…
— Не — прекъсва го жената. — Трябва да останат заедно. Те са близнаци.
— Може и за близнаци да се направят много хубави, малки отделни ковчези, лакирани в бяло. Формата е по-приятна. Един такъв къс двоен ковчег е груб на вид…
— Това ми е все едно — казва жената упорито. — Те имаха двойна люлка и двойна детска количка, и сега трябва да имат двоен ковчег. Трябва да останат заедно.
Вилке чертае отново. Не излиза нищо друго освен квадратен сандък, дори и като е с виещ се бръшлян на капака. При възрастни би разполагал с повече пространство; но децата са много къси.
— Не зная даже позволено ли е това — прави последен опит Вилке.
— Защо да не е позволено?
— Необикновено е. — т Необикновено е и това, че две деца умират в един и същи ден — казва жената.
— Вярно, особено когато са близнаци. — Вилке проявява неочакван интерес. — И от една и съща болест ли бяха болни?
— Да — отвръща твърдо жената. — От една и съща болест. Родиха се след войната, когато нямаше какво да се яде. Близнаци… Аз нямах мляко дори за едно дете…
Вилке се навежда напред.
— От една и съща болест! — В очите му трепти научно любопитство. — Казват, че при близнаци такова не що се случва често. Астрологически…
— Какво ще стане с ковчега? — питам аз. Жената изглежда няма желание да води дълъг разговор на тази тъй привлекателна за Вилке тема.
— Мога да опитам — казва дърводелецът. — Но не зная дали е позволено. Вие знаете ли? — пита ме той.
— Може да се запита в управлението на гробищата.
— А как стои въпросът със свещениците? Как са кръстени децата?
Жената се двоуми дали да отговори.
— Едното е кръстено по католически, другото по протестантски — казва тя. — Така се бяхме уговорили. Мъжът ми е католик; аз съм, протестантка. Тогава решихме, че близнаците ще бъдат разделени.
— Значи, едното е кръстено по католически, а другото по протестантски? — пита Вилке.
— Да — В един и същи ден ли?
— В един и същи ден.
Интересът на Вилке към особеностите в живота на близнаците отново се разпалва.
— В две различни черкви, разбира се?. — То се знае — казвам аз крайно нетърпеливо. — Къде иначе? А сега…
— Но как сте могли да ги различавате? — прекъсва ме Вилке. — Искам да кажа, през цялото време? Приличаха ли си близнаците?
— Да — отговаря жената. — Като две капки вода — Именно това искам да кажа! Как е възможно да се различават, особено когато са толкова малки? Вие можехте ли да ги различавате? Още в първите дни, когато всичко е било разбъркано? Жената мълчи.
— Нали сега това е все едно — заявявам аз и давам знак на Вилке да престане с въпросите си.
Но Вилке е овладян от несантименталното любопитство на учения.
— Това съвсем не е едно и също — възразява той. — Нали трябва да бъдат погребани! Едното е католик, другото — протестант. Знаете ли кое е католик?
Жената мълчи. Вилке се разгорещява на своята тема.
— Мислите ли, че можете да извършите погребението в едно и също време? Ако имате двоен ковчег, това е необходимо. Тогава на гроба трябва да има и двама пастори — един католически и един протестантски! Но те сигурно няма да се съгласят! Те повече ревнуват господа, отколкото ние — нашите жени.
— Вилке, всичко това не ви интересува — казвам аз и го ритвам под масата.