и в черни мрачини просвятват падащи звезди.
Голдсмит
И сега пътищата на Уестчестър са по-лоши от останалите в страната. Вече споменахме за състоянието им по времето на нашия разказ, ето защо не е трудно читателят да си представи трудностите, с които трябваше да се справя Цезар, когато се зае да преведе каляската на английския прелат през завоите в един от рядко ползваните проходи през възвишенията на Хъдзън.
Докато Цезар се бореше с тези трудности, хората в каляската бяха твърде заети с собствените си грижи, за да обръщат внимание на прислугата си. Умът на Сара сякаш се завръщаше към нормалното, но със всяка стъпка в посока към разума, тя сякаш правеше друга, назад от оживлението. От възбудена и капризна, тя ставаше замислена и тъжна. Наистина, имаше моменти, в които близките й смятаха, че различават у нея признаци на опомняне. Но изразът на изключително голяма мъка, която придружаваше тези мимолетни проблясъци на разума ги тласкаше в посока на страшната алтернатива да желаят завинаги да и бъде спестена агонията на мисълта. През по-голямата част от времето те не разговаряха, а нощта прекараха в различни ферми.
На следващата сутрин кавалкадата се разпръсна. Ранените се насочиха към реката с намерение да се превозят към болниците на американската армия, носилката със Сингълтън бе изпратена към мястото, където бе разквартируван баща му, където той трябваше да довърши лечението си, а каляската на мистър Уортън, заедно с една каруца, в която бяха икономката и багажът, който бяха успели да спасят се отправиха към мястото, където бе задържай Хенри в очакване на съда, който щеше да реши съдбата му. Първите четиридесет мили между река Хъдзън и протока на Лонг Айлънд, след устието й представляват един низ от възвишения и долини. Земята граничеща с морето след това постепенно става по равна и накрая се разлива в красивите равнини и ливади на Кънектикът. Когато обаче се приближавате към реката, нагънатостта на релефа се увеличава и накрая ще се сблъскате със значителната преграда на планините. Тук именно и свършват неутралните територии. Кралската армия държеше мястото където реката навлизаше в планините от юг, но всички останали проходи бяха овладени от американците.
