Шпионинът

— Няма да оттегля нищо, щом е истина — каза Хенри гордо.

— Чувствата ви са благородни, сър. Само съжалявам, че един млад офицер като вас се е оставил дотолкова да бъде заблуден от лоялността си, че да бъде използван за целите на измамата.

— Измама? — повтори Уортън. — Смятах че е разумно да се предпазя от попадане в плен!

— Капитан Уортън — един войник никога не трябва да се изправя срещу врага си по друг начин, освен открито, с оръжие в ръка. В Англия съм служил На двама крале, както сега служа на страната си. Но никога не съм отивал срещу врага си освен на дневна светлина и с предупреждение, че отивам като враг.

— Можете да обясните защо влязохте в наша територия маскиран — каза единият съдия с леко помръдване на устните.

— Този възрастен джентълмен пред вас е мой баща — продължи Хенри — Изпаднах в беда, защото отидох да го видя. Освен това, онези територии рядко са във владение на вашите войски, и както говори името им, всеки е свободен да се движи там, когато пожелае.

— Това име, тоест неутрални земи, не е оторизирано от закона. То произлиза от положението в страната. Но когато една армия се придвижва, с нея се придвижват и правата й, а първото от тях е правото да се защити.

— Аз не съм казуист, сър. Но смятам че дължа на баща си чувствата, които имам към него и бих се изложил и на по-големи опасности, за да ги докажа при напредналата му възраст.

— Много похвални чувства — каза председателят. — Господа, тази работа започва да се прояснява. Признавам, че в началото смятах че положението е много сериозно, но никой не може да го съди за това, че се е видял са баща си.

— А имате ли доказателства, че това е било намерението ви?

— Да. Ето тук — баща ми, сестра ми, майор Дънуди всички знаят това.

— Тогава — каза невъзмутимият съдия — може би ще бъдеш спасен. Сър, ще бъде добре да проверим по-подробно нещата.

— Разбира се — отговори председателя оживено. — Нека възрастния мистър Уортън заповяда, за да положи клетва.

Бащата направи усилие да се овладее и като пристъпи напред с несигурни крачки, изпълни изискването на съда.

— Вие сте баща на подсъдимия? — попита полковник Сингълтън с тих глас, след кратка пауза на уважение към вълнението на свидетеля.

— Да, той е единственият ми син.

— Какво ще ни кажете за посещението му у дома ви на двадесет и девети миналия месец?

— Както той каза, дойде за да види мен и сестрите си.

— Беше ли преоблечен?

— Не беше с униформата на шестдесети полк.

— Да види сестрите си! — каза председателят с вълнение. — Имате ли и дъщери, сър?

— Да. Две. Те са тук, в тази къща.

— Беше ли с перука? — намеси се другият съдия.