Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Не ставай глупава — смъмри я той рязко. — Ти изобщо не си като нея. Ти не сипеш обиди по мой адрес пред всеки срещнат. Когато обвиняваш някого несправедливо, го правиш на четири очи, а и аз дяволски добре знам, че не си мислиш наистина и половината от нещата, които казваш — просто си твърде избухлива.
Това вече Мегън не можеше да преглътне толкова лесно. Забравила моментално всички самообвинения, тя хвърли на съпруга си обиден поглед, който сякаш казваше: „Ще запомня това“, и изсумтя:
— Все пак смятам, че би трябвало да се защитиш, и то не само пред мен.
— След като знам, че истината ще я компрометира завинаги? Като джентълмен аз не мога да направя това.
— Да, предполагам, че не можеш — отвърна Мегън и преди Девлин да успее да я спре или дори да предугади намеренията й, тя се извърна и произнесе отчетливо, надвиквайки шума на тълпата: — Лейди Ейчисън, вие сте лъжкиня.
Девлин изпъшка. Гостите светкавично се отдръпнаха, за да дадат на Мариан възможност да види своята обвинителка. Всички разговори секнаха и в цялата зала се възцари пълна тишина. Няколко танцуващи двойки се сблъскаха и се спряха насред дансинга, което толкова стресна оркестъра, че музиката също спря.
Откъм далечния край на залата долетя гласът на Дъчи:
— Божичко, сега пък какво има?
В отговор се чу сподавен шепот, няколко покашляния и десетки приглушени, забързани стъпки — гостите бързаха да се скупчат край двете жени, за да не пропуснат нито дума.
Вече беше късно Девлин да запуши с длан устата на Мегън и да я повлече към другата зала, въпреки че в момента това бе най-горещото му желание. Затова той сложи ръка на рамото й и промълви с възможно най-мекия тон:
— Недей.
Мегън го погледна и за негово изумление се усмихна, очевидно напълно несъзнаваща какъв смут е предизвикала.
— Знаеш, че не преглъщам лесно оскърбленията, Девлин — каза тя съвсем спокойно. — И че им отвръщам без заобикалки — по един или друг начин. А това, че лейди Ейчисън си позволява да петни доброто ти име без причина, е оскърбление за мен. Ако знаех, че ме лъже… Е, ти познаваш моя характер. Просто не искам да си представям какво бих могла да направя.
Девлин изпита нелепото желание да избухне в смях. Невероятно! Мегън сякаш говореше единствено и само на него, сякаш изобщо не съзнаваше, че цялата зала я слуша и попива жадно всяка нейна дума. Но той я познаваше достатъчно добре, за да знае, че това преднамерено високо изречено предупреждение — а Девлин не се съмняваше, че е било преднамерено, нито пък че е било именно предупреждение — е предназначено не само за Мариан, а и за още някого, който тази вечер е нанесъл на Мегън оскърбление. Не знаеше още кой е той, но щеше да узнае, по дяволите, и тогава щеше сам да се разправя с него. Но междувременно не успя да сдържи усмивката си пред драматичната сцена, която съпругата му разиграваше пред погледите на всички, и която — учудващо — съвсем не се бе оказала толкова злепоставяща, колкото се беше опасявал. От друга страна, обаче, сцената не беше и приключила.
— Струва ми се, че вече каза достатъчно, скъпа.
— Не съвсем — отвърна Мегън с умерено гневен тон, който трябваше да го предупреди, че представлението не е свършило и че тя така или иначе ще си каже своето. — Ти може и да си прекалено голям джентълмен, за да сложиш край на оскърбителното й поведение, но аз не съм.
Това изявление предизвика невъздържан кикот сред публиката, но той не попречи на Мегън да се обърне отново с лице към пребледнялата като смъртник Мариан и да каже:
— Казват, че истината винаги излиза наяве и че справедливостта винаги възтържествува. Бихте ли желала да обсъдим истинската причина, поради която съпругът ми е развалил годежа си с вас, графиньо… или вече си тръгвате?
Трябваше да минат няколко секунди, преди Мариан да осъзнае, че й е предоставена възможност да избегне пълното си компрометиране. Тя не отговори на въпроса. Вместо това се възползва от изхода, предложен й от Мегън, и припряно напусна залата — унизена, заклеймена като лъжкиня, но все пак само толкова.
— Свърши ли? — обади се Девлин иззад гърба на съпругата си.
Тя се обърна и го дари с прелестна усмивка.
— Да, струва ми се. Какво стана с музиката?
45
Въпросът на Мегън послужи като сигнал за възобновяване на разговорите и само след миг цялата зала отново бръмна като кошер. Един поглед на Девлин към оркестъра бе достатъчен на музикантите да подемат валс — наистина, малко нестроен в началото, но докато Девлин издърпа съпругата си на дансинга, мелодията и ритъмът вече бяха коригирани.