Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
44
Мегън бе сметнала, че е логично след официалното обявяване на брака й да бъде изоставена от повечето свои ухажори. Но логиката очевидно нямаше нищо общо с действителността: тя не само не загуби нито един от обожателите си, а дори си спечели още неколцина, макар че последните бяха доста съмнителни — разни похотливи типове и очарователни, но непочтени негодници, които смятаха, че след като вече е омъжена, е узряла да се отдаде на разврат.
Сега Мегън си даваше сметка, че е имала късмет, задето не е попаднала на такива мъже преди брака си — с изключение, разбира се, на собствения й съпруг в ролята му на коняр. Но въпреки че получи цели седемнадесет непристойни предложения, някои от които бяха просто забавни, но други — откровено вулгарни, тя успя да сдържи възмущението и гнева си и да отклони всички до едно, без да прави сцени.
Като оставим това настрана, Мегън се забавляваше много повече, отколкото бе предполагала. Причината бе в необмисленото поведение на Девлин в началото на вечерта. Сега вече тя изобщо не се съмняваше, че я беше отмъкнал от дансинга с намерението да я люби. Насред собствения им бал! Скандалната му постъпка — а скандалът наистина би бил грандиозен — бе в пълен разрез с характера на нейния съпруг, дука… Но беше напълно в стила на Девлин коняря.
Мегън се усмихваше на себе си винаги, когато се сетеше за това, а тя се сещаше всеки път, щом потърсеше и откриеше с поглед Девлин, което пък не престана да прави през цялата вечер. Изобщо не я притесняваше фактът, че около него непрекъснато, където и да отидеше, се въртяха едни и същи жени, и то не една или две. Не я притесняваше и това, че го виждаше да танцува с различни дами, които флиртуваха с него и се кикотеха пискливо. Знаеше, че Девлин ненавижда женския кикот. Знаеше още, че той иска нея, а не тях. Беше го разбрала по онези погледи, които го бе хванала да й отправя.
Изобщо, Мегън вече далеч не бе толкова изнервена при мисълта за признанието, което все още й предстоеше да направи. Не очакваше Девлин да отвърне на чувствата й, поне не веднага, но сега хранеше по-големи надежди за в бъдеще. В крайна сметка й се струваше, че той няма да има кой знае какви възражения, когато му кажеше, че го обича.
— Предполагам, че цяла вечер приемате поздравления.
Мегън се извърна към дамата, която бе произнесла тези думи — красива блондинка със светлосиви очи — и мигновено се почувства като недодялана провинциалистка в сравнение с нейната бляскава изтънченост.
— Изглежда, че поводът го изисква — отвърна тя.
— А на мен ми се струва, че заслужавате съболезнования.
— Моля?
Жената се засмя.
— Не знаете коя съм аз, нали?
— Трябва ли?
— Би трябвало, да. Аз съм Мариан Ейчисън, жената, която вашият съпруг заряза пред олтара само преди няколко месеца.
Мегън я зяпна слисано, онемяла от изумление. Но един от стоящите наблизо господа се обади вместо нея.
— Хайде, графиньо, вие изобщо не се добрахте до олтара, нали? Доколкото си спомням, Ротстън развали годежа преди да се стигне чак до там.
— Тогава сигурно си спомняте и това, че той ме накара да чакам цели десет години? — едва не се озъби Мариан. — Десет пропилени години.
Мегън беше загубила ума и дума от ужас. Горчивината в тона на Мариан Ейчисън бе повече от очевидна. Десет години? Божичко, Девлин е бил сгоден за тази жена десет години? Защо никой не й бе споменал за това, след като явно не беше тайна за никого?
— Извадила сте голям късмет, скъпа — отбеляза Мариан вече по-малко гневно, но все още толкова горчиво. — Успяла сте да го отведете до олтара, преди да е изгубил интереса си към вас. А това ще стане, уверявам ви, и то скоро. Така че не очаквайте обясненията му в любов да продължат още дълго.
Какви обяснения в любов, понечи да възкликне Мегън, но вместо това попита:
— Защо сте били сгодени толкова дълго време?
— Защото той непрекъснато отлагаше сватбата и когато най-накрая му казах, че не мога повече да чакам, окончателно развали годежа.
— Но защо? — не можа да се въздържи Мегън.
— А вие как мислите, скъпа? Той просто не искаше да се жени. В същото време му харесваше да е сгоден. Това го спасяваше от амбициозните майки, които биха го набелязали като подходящ жених за хубавите си малки дъщерички.
На Мегън й прилоша. От собствен опит знаеше, че Девлин не искаше да се жени, поне не за нея, а очевидно не и за Мариан Ейчисън. Прекрасно разбираше огорчението на графинята. Да чака цели десет години да се омъжи, да не получава никакви други предложения за брак, защото всички знаят, че е сгодена, или да трябва да отхвърля онези, които все пак е получавала. А накрая, въпреки това равносилно на подвиг търпение, да остане без съпруг.