Мъжът на моите мечти

— Защо? Да не би да си поканила някого, когото той не харесва?

— Това беше неизбежно, но не е там въпросът. Не, снощи му се е наложило да преспи в някаква конюшня.

— Шегуваш се — недоверчиво възкликна Мегън.

— Казвах ти аз — обади се Тифани.

Дъчи въздъхна.

— Минал е през три странноприемници, но в нито една от тях не е имало и една свободна стая. А било прекалено късно и решил, че не е редно да се натрапва на някой свой познат. Ако беше тръгнал от Лондон по-рано, нямаше да има никакъв проблем… Всъщност, може би пак щеше да има. Той просто не е очаквал такава навалица, макар че не мога да си обясня защо. Може и да не сме организирали бал от десет години насам, но той прекрасно знае, че ние, Сейнт Джеймз, винаги сме се забавлявали царски — когато решим.

Това напомни на Мегън, че самата тя не бе виждала списъка на поканените.

— Колко души си поканила, все пак?

— Около шестотин, но съм сигурна, че ще дойдат всички до един, плюс още някои, които може би съм забравила и които ще се появят, за да ми напомнят, че съм ги забравила.

За около десет секунди настъпи слисано мълчание. Най-после Тифани го прекъсна сухо.

— Добре, че в Шеринг Крос има две свързани една с друга бални зали.

— А аз се чудех защо е така — ужасено прошепна Мегън. — До преди малко.

Дъчи се престори, че не е забелязала предизвиканото от нея изумление. Тя обожаваше изненадите и тъкмо за това не бе написала в поканите причината за бала и не бе казала за сватбата на Девлин дори на най-близките си приятели. За съжаление, сестра й Маргарет беше наясно, и Лусинда бе принудена да не я изпуска от очи нито за миг, защото прекрасно знаеше каква бъбривка е графинята.

— Щях да забравя — каза тя и протегна към Мегън кутията за бижута, която държеше в ръцете си. — Девлин ми напомни да отворя семейната съкровищница и беше напълно прав, макар да не мога да проумея защо каза, че на роклята ти щели най-много да подхождат рубини.

Мегън можеше, но бе избухнала в смях и не успя да обясни как го е излъгала, че роклята й е розова. Дъчи имаше прекалено много друга работа, за да се мае още в стаята на снаха си и да й задава въпроси за странното й поведение, затова само предложи, сбърчила чело:

— Може би трябва да подремнеш малко, скъпа. — И тръгна към вратата.

Но Мегън, която все още не бе изпаднала в пълна истерия — беше само на път — извика зад гърба й:

— Наистина ли ще дойде и кралицата?

— Естествено — долетя през отворената врата.

— Естествено — изпъшка Мегън.