Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
При това графинята вече не беше младо момиче; напротив, общо взето си бе изпяла песента, както се казва. Вероятно на нейната възраст нямаше да има никакъв шанс да си намери съпруг, не и при конкуренцията на толкова много млади неомъжени девойки. На практика Девлин я бе осъдил да остане стара мома.
Не знаеше какво да отвърне на Мариан Ейчисън. Наистина разбираше напълно огорчението й, но би било банално и безсмислено от нейна страна да й го каже. Искрено съжаляваше за нея и бе вбесена от подлостта на Девлин, който…
— Пак ли разпръскваш своята отрова, скъпа Мариан? — каза Фреди, който изневиделица се бе появил до Мегън.
— Просто изяснявам нещата — отвърна графинята рязко, макар и с известно смущение.
— Чудесна идея — жлъчно се усмихна маркизът. — Не искаш ли да ги чуем и от друга гледна точка?
— Не се набърквай, Фреди, това не е твоя работа — обади се Девлин, пристъпвайки също изневиделица от другата страна на Мегън.
— Смятам, че трябва да изкупя вината си пред теб, старче — още повече след като мислиш, че съм влюбен в жена ти. — Девлин тъкмо го бе притиснал в един ъгъл, за да му потърси сметка за това, когато забелязаха Мариан при Мегън. — Разбира се, не отричам, че щях да се влюбя в нея за отрицателно време, ако ти не бе побързал да я направиш своя съпруга.
Вместо отговор Девлин просто хвърли на приятеля си унищожителен поглед, след което хвана Мегън за лакътя и я поведе нанякъде. Тя обаче се остави да я влачи точно три секунди, преди да се отскубне от ръката му и да процеди през зъби:
— Вие, сър, сте долен негодник!
Той дори не се престори, че не разбира защо е толкова войнствена.
— Значи съм осъден без съдебен процес, така ли? Е, да, нашата Мариан дяволски добре умее да предизвиква съчувствие, въпреки, че не заслужава никакво.
— Това, което си сторил на тази жена…
— Стига, Мегън — раздразнено я прекъсна Девлин. — Не съм й сторил нищо, освен че се озовах в неподходящия момент на неподходящото място — и я сварих да прави любов с друг.
Мегън се втренчи слисано в него.
— Искаш да кажеш, че причината да развалиш годежа не е била в отказа й да ти позволи да отложиш сватбата отново?
— Отново? Трябваше да се оженим още преди осем години. За цялото това време съм отлагал сватбата само веднъж, и то заради смъртта на дядо ми. Но вече дори не мога да си спомня колко пъти Мариан измисляше всевъзможни поводи, за да я отложи.
— Но това означава, че… че тя не е искала да се омъжи за теб.
— Нищо подобно. Сигурен съм, че тя беше твърдо решена да се омъжи за мен в крайна сметка, въпреки че между двама ни никога не е съществувала любов — все пак, годежът беше идея на дядо ми, а не моя. Само че на нея много повече й харесваше да бъде просто бъдещата дукеса Ротстън, защото годежът така или иначе й даваше същия престиж, както ако би била вече моя жена, но в същото време не я обременяваше с отговорностите на съпруга.
— А и фактът, че е имала любовници, несъмнено е бил още една причина да не бърза да се омъжва — заключи Мегън.
— Напълно е възможно.
Мегън не можеше да проумее защо Девлин не й се сърди. Самата тя беше отвратена от себе си заради пълната липса на доверие и преданост, която току-що бе проявила, при това точно когато се канеше да му каже, че го обича. Как щеше да й повярва сега?
Да, беше ядосана на себе си, но още повече бе ядосана на Мариан Ейчисън, а Мариан беше по-удобна мишена за гнева й, защото Мегън по традиция поемаше вината само ако всички останали виновници по някаква причина не можеха да бъдат наказани.
Но и Девлин заслужаваше един малък упрек, задето не й беше попречил да направи този гаф.
— Защо, по дяволите, не се защити пред самата нея?
— Доста хора биха й повярвали, но не и онези, които ме познават — отвърна той.
Ох, каза си Мегън, става все по-лошо и по-лошо. Предполагаше се аз да съм във втората категория хора.
— Съжалявам — промълви измъчено тя.
Девлин въздъхна.
— Мегън, ти все още не ме познаваш достатъчно добре, за да ме защитаваш просто ей-така, слепешката. А и аз при всички положения съм ти дал достатъчно основания да не го правиш.
— Не, не си прав. Аз повярвах на една напълно непозната жена, без дори да се замисля. И защо обвинява теб, когато тя е тази, която…
Тя не довърши, осъзнала, че думите й описват съвсем точно собствения й ужасен навик да прехвърля своята вина върху другите. Лицето й стана ярко червено.
Девлин безпогрешно прочете мислите й по поразеното й изражение.