Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Междувременно бяха намерили палатка и за Бастиан. Тя беше най-хубава от всички. Наподобяваше малка къща, направена от лъскава пъстра коприна, по която бяха извезани златни и сребърни картини. На покрива се вееше знаме с герб — свещник със седем рамена. Отвътре палатката беше покрита с меки постели и възглавници. Където и да лагеруваха, тази палатка винаги се намираше в центъра. А синият арабски дух, който междувременно бе станал нещо като камериер-телохранител на Бастиан, стоеше на пост пред входа.
Атрею и Фухур все още бяха сред дружината на Бастиан, но откакто на всеослушание отправиха упреци към него, той не разменяше нито дума с тях. Бастиан тайно чакаше Атрею да отстъпи и да го помоли за прошка. Ала той нямаше подобни намерения. Фухур също хич и не мислеше да се подчинява на Бастиан. А точно на това трябва най-сетне да се научат, каза си Бастиан! Ако въпросът беше кой може по-дълго да издържи, двамата в края на краищата трябваше да разберат, че волята му е непреклонна. Отстъпеха ли, той щеше да ги посрещне с отворени обятия. Ако Атрею коленичеше пред него, той щеше да го вдигне и да каже:
— Недей да коленичиш пред мен, Атрею, защото ти си бил и винаги ще бъдеш мой приятел…
Сега-засега обаче и двамата вървяха последни в шествието. Фухур, изглежда, бе забравил да лети и ходеше пеша, а Атрею вървеше до него обикновено с наведена глава. Ако по-рано избързваха пред колоната, за да огледат като авангард местността от въздуха, сега те маршируваха накрая като ариергард. Това ни най-малко не радваше Бастиан, но той не можеше да го промени.
Когато колоната потегляше на път, Бастиан я предвождаше на мулето Иха, но по-често се случваше да няма желание да го прави и отиваше при Ксайде в носилката й. Тя винаги го посрещаше с голяма почит, отстъпваше му най-удобното място и сядаше в краката му. Умееше да подхване някоя интересна тема за разговор и избягваше да го пита за миналото му в света на хората, след като забеляза, че му е неприятно да говори за това. Тя пушеше почти непрекъснато наргиле, което се намираше до нея. Маркучът му наподобяваше смарагденозелена отровна змия и в края завършваше със змийска глава, която тя държеше с дългите си, бели като мрамор пръсти. Когато всмукваше, сякаш я целуваше. Облачетата дим, които изпускаше с наслада от устата и носа, променяха всеки път цвета си — ту бяха сини, ту жълти, ту розово-червени, ту зелени или лилави.
— Отдавна искам да те попитам нещо, Ксайде — каза Бастиан при едно от тези посещения, гледайки замислено към огромните чудовища с черни брони като на бръмбари, които носеха каляската й, движейки се в крак.
— Твоята робиня те слуша — отвърна Ксайде.
— Когато се биех с твоите бронирани великани — продължи Бастиан, — се оказа, че те представляват само броня, а отвътре са кухи. Как се движат тогава?
— По моя воля — отвърна, усмихвайки се, Ксайде. — Точно защото са кухи, те се подчиняват на волята ми. Тя може да управлява всичко, което е кухо.
Ксайде изгледа Бастиан с разноцветните си очи.
Този поглед предизвика смътно безпокойство у Бастиан, но преди той да усети, тя отново сведе очи.
— Мога ли да ги управлявам и с моята воля? — попита той.
— Разбира се, господарю и учителю мой — отговори тя, — при това сто пъти по-добре от мен, защото в сравнение с теб аз съм нищо. Искаш ли да опиташ?
— Засега не — отвърна Бастиан, който се почувства неловко, — може би друг път.
— Наистина ли мислиш, че е по-хубаво — продължи Ксайде — да яздиш старо муле, отколкото да те носят създания, впрегнати във волята ти?
— Иха ме носи с удоволствие — каза Бастиан малко намръщен, — тя се радва, че може да ме носи.
— Тогава го правиш заради нея?
— Защо не? — отвърна Бастиан. — Какво лошо има в това?
Ксайде изпусна от устата си зелен пушек.
— О, не, господарю. Как би могло да е лошо нещо, което правиш ти.
— Какво искаш да кажеш, Ксайде?
Тя наведе глава и огненочервената й коса падна напред.
— Твърде много мислиш за другите, господарю и учителю мой — промълви тя. — Никой не заслужава да отклоняваш вниманието си от своето тъй важно развитие. Дано не те разгневи, о, господарю, но ще се осмеля да ти дам един съвет — мисли повече за своето съвършенство!
— Какво общо има това със старата Иха?
— Не много, господарю, дори почти нищо. Само че тя не заслужава честта да бъде яздена от теб. За мен е обида ти да яздиш на гърба на едно толкова… обикновено животно. Всички твои спътници се чудят. Само ти, господарю и учителю мой, единствен не знаеш какво ти се полага.