Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Лицето на Охлюва черупка се напрегна.
Храбър мъж се изсмя.
— Какво? Черно острие, аз я познавам. Зная точно колко е силна. — Помълча. — Познавам и своите сили. Може би ще се присъединиш към нас? Имал си смелостта да дойдеш сам тук. При мен винаги има място за храбреци като теб.
— Но нали трябва да премине изпитанието на клана? — обади се отстрани Бизонска опашка.
— Аз решавам кой е достоен — заяви Храбър мъж, пронизвайки го с изгарящ поглед. Воинът отстъпи назад и сведе очи. Храбър мъж отново насочи вниманието си към Черното острие. — Ще дойдеш ли с мен, Охлюва черупка? Ще станеш ли боец на новия ред? Или ще предпочетеш да тръгнеш след жена?
— Аз имам чувство за чест, Човеко с летяща душа. Строшените камъни не е моя клан.
Храбър мъж подпря брадичката си.
— Предложението си остава. То важи и за всеки друг воин на Черните острия, който е смел като теб. Разбирам верността ти към клана. Да, разбирам и я уважавам. Засега си обвързан със своя клан. След като победя вашата Съногадателка, след като я направя своя жена, може би ще стигнем до споразумение… между мен и вашите воини. Кажи това на съплеменниците си; кажи им, че се задава ново бъдеще, сътворено от Храбър мъж.
— Ще предам думите ти. — Безизразното лице на Охлюва черупка сякаш бе изсечено от стар гранит.
— Значи се разбрахме. Ще дойда до извора, за който ми каза, с петима воини и Бяла врана. Нека Бяла пепел също доведе петима воини и едноръкия си съпруг. Тогава ще се борим в Съня за бъдещето на народите. И веднъж завинаги ще отнема Силата и.
— Чух думите ти, Човеко с летяща душа. С твое позволение, ще ги отнеса на племето си.
— Върви — махна му Храбър мъж.
Охлюва черупка тръгна гордо през редиците воини, които ги бяха наобиколили.
— Трябваше да го убием — прошепна Бяла врана.
Храбър мъж и се усмихна иронично:
— И да погазим обичаите на клана? Не, той дойде без оръжие.
— Но само петима воини? Да не си полудял? — Тя направи изумен жест. — Не бих оставила на Черно острие дори да избърше дупето на някое бебе!
— Аз вярвам не на Черните острия.
— Така ли? — запита тя, докато продължаваха нагоре по седловината.
Той куцукаше напред със сакатия си крак.
— Вярвам на Бяла пепел.
— На Бяла пепел? Та тя иска да те убие!
Той се усмихна разсеяно.
— Точно това ще направи победата ми над нея още по-сладка.
— Не мисля, че разбираш какво си… — Жената преглътна страха, надигнал се в гърлото и.
Храбър мъж я изгледа неодобрително с крайчеца на окото си.
— Ти не разбираш. Битката между мен и Бяла пепел не е работа за воини. Там ще действа само Силата. — Описа кръг с ръка, посочвайки воините, които се движеха около тях. — Дори и да хвърля всички тези млади храбреци срещу Бяла пепел, няма да постигна нищо. Тя вече не е достатъчно обучена, за да предвиди подобно действие още преди да съм го предприел. Тя прониква в душата ми чрез Сънищата. А дори и да успеят да я убият, какво ще спечеля от това? Тя трябва да е жива, за да мога да отнема Силата и.
Бяла врана присви очи.
— Е, сигурно ти знаеш по-добре от мен.
— Така е. Остави търсенето на Силата в мои ръце. — Той затвори очи за миг, без да спира. — Усещам я. Тя е уплашена, Бяла врана. Страхът и витае в сивата мъгла. — Засмя се доволно. — Знае, че трябва да се изправи срещу мен, преди да съм успял да науча за Върховното цяло повече от нея. — Помълча. — Почти изпитвам съжаление към нея и едноръкия и мъж.
Храбър мъж продължи напред.
Бяла врана вървеше след него и обмисляше всички възможности една по една. Тя привлече вниманието на Летящия ястреб и направи невинен жест с ръка. Той кимна, поглеждайки крадешком към Храбър мъж.
„Добър воин е Летящият ястреб. Да, Човекът с летяща душа даде дума, но не и Бяла врана… а Летящият ястреб също като мен няма интерес Храбър мъж да попадне в ръцете на Черните острия.“
Вечерта бавно отстъпи място на нощта и дълги сенки плъзнаха по пясъчните хълмове. Някъде в пелиновите храсти две лисици кявкаха остро, тръгнали на нощен лов. Щурците цъкаха и свиреха, а в прохладния въздух се носеше приятното ухание на земята.
Бяла пепел и групата и се бяха разположили на лагер откъм подветрената страна на една голяма, солидна дюна. Високоите маслодайни и пелинови храсти не пропускаха вятъра и огънят бе на завет. Спането върху пясъка щеше да бъде по-удобно, отколкото върху каменистите площадки или върху твърдата глина.