Не пускай ножа
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не пускай ножа». Краткое содержание книги:
Жива е.
— Виола — шепна яростно. Пред очите ми започват да плават светещи петънца, но аз не им обръщам внимание. — Виола!
Разтърсвам я, вземам лицето й в ръцете и я разтърсвам пак, но по-леко.
— Събуди се — шепна. — Събуди се, събуди се, събуди се!
Не мога да я нося. Треперя твърде силно, не мога да пазя равновесие, много съм отслабнал.
Но ако се наложи, ще я нося, проклет да съм.
— Тод! Тод! Тод! — чувам как лае Манчи от дълбините на гората.
— Тод Хюит! — крещи Аарон, докато преследва кучето ми.
И тогава някъде под мен чувам:
— Тод?
— Виола? — казвам, а гърлото ми се стяга и от очите ми потичат сълзи.
Тя ме гледа.
— Не изглеждаш добре — казва, гласът й е слаб, а клепачите й сънено се отпускат. Забелязвам, че очите й са насинени и стомахът ми се преобръща от гняв.
— Трябва да станеш — шепна.
— Той ми даде лекарство… — отвръща тя и пак затваря очи.
— Виола? — разтърсвам я пак. — Виола, той след малко ще се върне. Трябва да се махаме.
Не чувам лай.
— Трябва да тръгваме — казвам. — Веднага!
— Много съм тежка — казва тя, а думите й се сливат неясно.
— Моля те, Виола — казвам, но всъщност вече плача. — Моля те.
Тя примигва и отваря очи.
Погледите ни се срещат.
— Ти дойде да ме спасиш — казва тя.
— Да — отвръщам и кашлям.
— Дойде да ме спасиш — повтаря тя, а лицето й се свива болезнено.
Точно в този момент Манчи изхвърча внезапно от храстите и лае името ми така, сякаш животът му зависи от това.
— ТОД! ТОД! ТОД! — вика той и снове от храстите до нас и обратно. — Аарон! Идва! Аарон!
Виола изплаква тихо, блъсва ме така, че малко остава да ме събори, скача на крака, хваща ме в последния момент преди да падна, двамата се държим един за друг и запазваме равновесие, а аз посочвам лодката.
— Ето! — казвам и се мъча да си поема дъх.
И хукваме…
През лагера…
Към лодката и към реката…
Манчи тича напред и се един скок се мята в лодката… Виола се препъва малко пред мен…
И имаме още пет…
Четири…
Три крачки…
И Аарон изскача от гората зад нас…
Шумът му е толкова силен, че няма нужда да се обръщам да го погледна…
— ТОД ХЮИТ!!
Виола се хваща за лодката, издърпва се и се претъркулва вътре…
И две крачки…
И само една…
Аз стигам лодката и започвам да бутам, напрягам всички сили, за да я плъзна обратно във водата…
И „ТОД ХЮИТ!!“
И той приближава…
И лодката не помръдва…
— АЗ ЩЕ НАКАЖА ГРЕШНИТЕ!
И идва още по-близо…
И лодката не помръдва…
И Шумът му ме удря като юмрук…
И лодката помръдва…
Стъпка и стъпка, и вече съм нагазил във водата, и лодката се движи…
И аз падам…
И нямам сили да се кача в лодката…
И падам във водата, а лодката отплава…
И Виола посяга и сграбчва ризата ми, и ме тегли, докато главата и раменете ми се надигат до борда…
— НЯМА ДА СТАНЕ! — реве Аарон…
И Виола крещи и продължава да ме тегли, докато гърдите ми се плъзват през борда вътре…
И Аарон нагазва във водата…
И ме сграбчва за краката…
— Не! — пищи Виола и ме стиска още по-силно, тегли ме с всичка сила…
И аз съм повдигнат във въздуха…
И лодката спира…
И лицето на Виола е изкривено от усилието…
Но в тази игра на теглене ще победи Аарон…
И тогава чувам „ТОД!“, излаяно с толкова зловещ глас, че в първия момент помислям, че крокодил се е надигнал от реката…
Но това е Манчи…
Манчи е…
Това е моето куче, моето куче, моето куче, което скача край Виола, усещам как лапите му стъпват по гърба ми и се отделят от мен отново, когато той се хвърля напред и се стоварва върху Аарон с вой и ръмжене, и „ТОД!“, а Аарон изкрещява от гняв…
И пуска краката ми.
Виола дърпа ли, дърпа и не ме изпуска, и аз се прекатурвам в лодката право върху нея.
Тласъкът от дърпането отпраща лодката навътре в реката.
Течението я повлича.
Главата ме пронизва, вие ми се свят, трябва да стоя на четири крака, за да пазя равновесие, но се надигам, колкото мога, надвесвам се от лодката и викам:
— Манчи!
Аарон е паднал по гръб на мекия пясък на брега, робата се е заплела в краката му. Манчи е върху лицето му, дере и хапе, лае и ръмжи. Аарон се опитва да го събори от себе си, но Манчи го захапва за носа и разтърсва глава.