Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Трябва да има нещо друго. Който и да е бил тук, едва ли е търсил регистри от Гражданската война.
— Може би са намерили това, за което са дошли — сви рамене Лив.
Погледнах към леля Дел.
— Има само един начин да разберем.
Няколко минути по-късно всички седяхме с кръстосани крака на пода, сякаш бяхме край лагерния огън на къмпинг. Или на терапевтичен сеанс.
— Наистина не мисля, че идеята е добра.
— Това е единственият начин да разберем кой е бил тук и защо.
Леля Дел кимна, но не изглеждаше напълно убедена.
— Добре. Помнете, ако ви прилошее, пъхнете глава между краката си. А сега се хванете за ръце.
Линк ме погледна.
— За какво говори? Защо да ни прилошава?
Хванах ръката на Лив, за да затворя кръга. Усещах я мека и топла в моята. Но преди да се замисля за факта, че се държахме за ръце, пред очите ми започнаха да проблясват различни картини… Една след друга, отваряха се и се затваряха като врати. Всеки образ беше свързан със следващия като плочките домино или като страниците на онези книжки с картинки, които трябва да разлистиш бързо, за да видиш какво се получава.
Лена, Ридли и Джон изсипваха кутии на тавана…
— Трябва да е тук. Продължавайте да търсите. — Джон хвърли няколко стари книги на пода.
— Защо си толкова сигурен? — Лена ровеше в друга кутия, ръката й беше покрита с черни рисунки.
— Тя е знаела как да я намери, и то без звездата.
Отвори се друга врата. Леля Каролин местеше кашони из тавана. Коленичи пред един от тях, и извади стара снимка на майка ми. Прокара ръка по нея и захлипа.
И още една. Майка ми, с разпусната по раменете коса, вдигната нагоре с очилата и за четене с червените рамки. Виждах я толкова ясно, все едно стоеше точно пред мен. Записа бързо нещо в дневника си със старата кожена подвързия, после откъсна една страница, сгъна я и я пъхна в плик. Надраска нещо върху плика и го мушна в дневника. После издърпа встрани един стар куфар, долепен до стената. Разхлаби дъска от дървената облицовка. Огледа се, сякаш усещаше, че някой може да я наблюдава, и пъхна дневника си в тесния процеп.
Леля Дел пусна ръката ми.
— Мамка му!
Линк бе забравил как да сдържа маниерите си в присъствието на дами. Беше позеленял и веднага напъха главата между краката си като пътник в самолет, който щеше да се разбие в земята. Не го бях виждал такъв от оня ден, в който Савана го предизвикала изпие цяла бутилка ментова ракия.
— Толкова съжалявам. Знам, че е трудно да се аклиматизираш след пътуване — потупа го леля Дел по гърба. — Справи се добре като за първи път.
Нямах време да мисля за всичко, което бях видял. Фокусирах се върху едно нещо: Знаела е как да я намери, и то без звездата. Джон говореше за Голямата бариера. Вярваше, че майка ми е знаела нещо за това, нещо, което може би беше записала в дневника си. Явно с Лив бяхме на една вълна, защото и двамата се протегнахме едновременно към стария куфар, опрян до стената.
— Тежък е. Внимавай.
Започнах да го дърпам. Имах чувството, че е натъпкан с тухли.
Лив се протегна и започна да разхлабва дъската. Пъхнах си ръката и веднага усетих допира на протритата подвързия. Извадих дневника; усещах тежестта му в ръката си. Това беше част от майка ми. Отворих го. Финият й почерк ме гледаше от плика.
Макон.
Отворих го и извадих единствения лист вътре.
„Ако четеш това, значи не съм успяла да стигна до теб, за да ти го кажа лично. Нещата са много по-зле, отколкото мислехме. Може би вече е прекалено късно. Но ако има някакъв шанс, то ти си единственият, който може би ще знае как да предотврати най-лошите ни страхове да не се превърнат в реалност.
Ейбрахам е жив. Криел се е през цялото време. И не е сам. Сарафина е с него, негов верен ученик, както е бил и баща ти.
Трябва да ги спреш, преди времето за всички ни да изтече.“