Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— И това ли си го направила ти?
Тя се усмихна.
— Професор Ашкрофт ми го даде. Сега спри да дрънкаш и погледни. Там. — Посочи точно над магнолията, където смъртното ми око виждаше само безкрайното пространство на беззвездното небе.
Нагласих телескопа до окото си. Сега небето над дървото избухна в светлина, нещо като призрачна аура се носеше от него към земята недалеч от нас.
— Какво е това, падаща звезда? Падащите звезди оставят ли такива следи?
— Възможно е. Ако това е падаща звезда.
— Откъде си сигурна, че не е?
Тя потупа телескопа.
— Можеше да е, но това е чародейска звезда, падаща в чародейското небе, забрави ли? Иначе щяхме да я виждаме и без телескопа.
— Това ли ти казва смахнатият ти часовник?
Тя вдигна селенометъра си, който лежеше на стъпалото до нея.
— Не съм много сигурна какво ми казва. Преди да видя небето, мислех, че се е повредил.
Сиянието все още проблясваше в прозореца на втория етаж с постоянна зелена светлина.
Спомних си нещо от съня си. Почувствах отново как харлито се носи срещу мен.
— Не можем да останем тук. Нещо става.
Нещо тук, в Савана.
Лив сложи селенометъра отново на китката си.
— Каквото и да е, явно се случва ето там.
Пъхна телескопа в раницата си и посочи в далечината. Беше време да тръгваме.
Подадох й ръка, но тя се изправи сама.
— Събуди Линк. Аз ще си взема нещата.
— Все още не разбирам защо това не може да изчака до сутринта?
Линк беше кисел, а и без това рошавата му коса стърчеше във всички посоки.
— Да ти прилича на нещо, което може да чака до сутринта?
Сиянието искреше толкова силно, че осветяваше цялата улица пред нас.
— Не можеш ли да го намалиш малко? Да изключиш дългите или нещо такова? — заслони той очите си.
— Не мисля, че работи така.
Разклатих Сиянието, но зелената светлина не спря да пулсира.
— Човече, счупил си магическата топка.
— Не съм. Аз… — отказах се и я прибрах обратно в джоба си. — Да, може би се е повредила.
Светлината сияеше и през дънките ми.
— Възможно е някаква чародейска сила да привлича Сиянието и да променя нормалния му баланс.
Лив беше заинтригувана. За разлика от Линк.
— Като аларма? Това не е на добре.
— Не можеш да си сигурен.
— Шегуваш ли се?! Нещата винаги се прецакват, когато инспектор Гордън активира Ватман сигнала в Готъм Сити. Или когато Фантастичната четворка види числото четири на небето.
— Схванах идеята.
— Така ли? А да имаш и други прозрения — например накъде да вървим, след като Итън счупи това чудо?
Лив се консултира със селенометъра си и тръгна напред.
— Мога да ви заведа до главния периметър, където падна звездата. — Погледна към мен. — Искам да кажа, ако това е звезда де. Но Линк може и да е прав. Не знам къде точно отиваме или какво ще намерим, когато стигнем там.
— Затова винаги дръж под ръка момче с чифт градинарски ножици — измърморих си под носа, докато следвах Лив по улицата.
— Като говорим за неща, които не са много нормални, я вижте кой е тук — посочи Линк към тротоара пред къща с червени капаци на прозорците. Лусил седеше в края на алеята и ни гледаше така, сякаш я бавехме. — Казах ти, че ще се върне.
Лусил облиза кафявите си лапички; изражението й беше някак… намръщено.
— Не можеш да живееш без мен, нали, момиче? Така влияя на жените обикновено — ухили се Линк и я почеса по главичката. Тя веднага изсъска и показа ноктите си. — Хайде де, няма ли да дойдеш?
Лусил не помръдна.
— Да. Наистина така влияе на жените — казах на Лив, когато котката се прозя и протегна, все още без да помръдва от мястото си пред къщата.
— Тя ще дойде при мен — каза Линк с непомрачено настроение. — Винаги идват.
И тогава Лусил стана и тръгна в посока, обратна на тази, в която бяхме поели ние.
Беше посред нощ и цареше пълен мрак, когато излязохме от града. Струваше ми се, че сме вървели часове. През деня движението по главния път беше винаги натоварено. Сега той беше направо пуст. Което изглеждаше съвсем логично, като се имаше предвид къде отивахме.
— Сигурна ли си за това?
— Не съвсем. Мястото е само ориентировъчно, въз основа на наличните данни.