Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Трайстин улови данните от системата на камерата в нервния си чип и ако разполагаше с повече време, вероятно би могъл да ги анализира, но в това нямаше никакъв смисъл. Вместо това, той просто зачака изщракването на механичните подпори, които задържаха кораба на дока.
Серия зелени светлини блесна върху компютърния терминал.
— Всичко е наред. Готов ли сте, лейтенант?
Трайстин вдигна куфарите си и последва техника в ръкава към херметизационната камера, отбелязвайки плътния скреж по стените от термоустойчива пластмаса. От устата му се вдигаше пара.
Техникът още веднъж провери всички уплътнения и външните механични опори, преди да предаде съобщение, че входно-изходният ръкав е напълно готов за осъществяване на връзка между дока и кораба. Вратата на кръстосвача се отвори със съскане.
— А, това си ти, Лиендрели. — Жена, чиято коса имаше цвят на махагон, се появи във входно-изходния ръкав. Тя беше облечена в униформа на старши техник, а на колана си носеше шоково устройство.
— Че кой друг да бъде? Всички останали изчезват в най-долния край на станцията, когато вие се приземите.
Техничката на кораба отклони поглед към Трайстин.
— Лейтенант Десол. Майор Дониджър ще се радва да се запознае с вас, сър. Аз съм Кейко Муралто, главният техник на кораба.
— Приятно ми е, техник Муралто.
— Моля, наричайте ме Кейко, сър. — Тя приключи с проверката на уплътнителите на херметизационната камера, след като се увери, че аварийните коридори са свободни. — За известно време можете да поставите багажа си в този шкаф тук. Добре дошли на борда. — После жената се обърна към Лиендрели: — Запасите ни с органично гориво са недостатъчни — ние използваме клас Алфа, — което впрочем е вярно и за всички останали запаси на кръстосвача.
— О, вие типовете от военните крайцери…
— Не се оплаквай, Лиендрели. Командирът иска да напуснем кораба колкото е възможно по-скоро, след като се появи заместникът на майор Дониджър. Тъй като той вече е тук…
— Добре, Муралто. Ще се разберем по този въпрос.
Кейко Муралто се усмихна мило на Лиендрели.
Трайстин реши, че иска да спечели техничката на своя страна.
— Сигурна ли сте, че багажът ми няма да пречи, ако го оставя тук?
— Никак няма да пречи. Просто го оставете в нишата хей там. — Тя отстъпи няколко крачки назад и натисна копче от компютърния терминал. — Капитане, лейтенант Десол е тук.
— Изпрати го при мен, Кейко.
Трайстин внимателно подреди багажа си в нишата, задържа единствено малкото куфарче, в което съхраняваше заповедта за постъпване на „Уилис“, кубовете с кодирана информация и статистическите данни от досегашната си военна служба.
— Да, сър.
Техничката му посочи коридора.
— Сигурна съм, че можете да намерите сам пътя до командирската кабина, сър. Аз трябва да поспоря още малко с Лиендрели.
— Дай ми малко почивка, Муралто — възрази ѝ техникът от станцията.
Трайстин се усмихна и премина през тясната площадка, която служеше за квартердек, като леко поклати глава при познатата миризма на озон, пластмаса, „Състейн“ и човешки същества.
Коридорът пред него беше празен. Той премина входа към вътрешността на кораба и се приближи към пилотската кабина на кръстосвача, където го очакваше дребен офицер.
— Лейтенант Десол, майоре — вземайки предвид името и очевидния шинтоистки произход на майор Сазаки, Трайстин направи лек поклон пред командира на „Уилис“.
— Значи вие сте новият втори офицер на кораба? Приличате на възвращенец повече, от почти всички възвращенци, които съм виждал. — Майор Сазаки отметна назад черната си коса, по-дълга от допустимото според инструкциите на военното командване, след това се усмихна като малко момче, при което белите му зъби блеснаха още по-силно.
— Членове на семейството ми са участвали в основаването на Камбрия, сър.
— Сигурен съм, че е така. Не се тревожете. Важно е онова, което правите, а не как изглеждате. — Майор Сазаки огледа пилотската кабина. — Исках да се запознаете с Андрия преди да е излязла от кораба, но когато чу, че вече сте пристигнали, тя се върна да вземе багажа си.
— Аз оставих своя при главната техничка.
— Не се тревожете. Оставете нещата си в трапезарията, докато Андрия разчисти наоколо. Тя няма да се забави прекадено много. — Майор Сазаки посочи към задната част на кораба.