Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Майор Дониджър може би е проявявала нехайство по отношение на обстановката, но всъщност му беше съобщила, че командирът е слаб пилот. Наръчниците, подредени в тясното пространство в близост до компютърния терминал, предаваха още едно послание — че командирът вероятно не е и твърде голям експерт по бордовите системи.
Трайстин пое дълбоко дъх, долавяйки действащата комуникационна мрежа на кораба навсякъде около себе си. В момента той беше дежурният офицер и се надяваше, че няма да се случи нищо извънредно. Предполагаше, че би трябвало да бъде в пилотската кабина, но си каза, че що се отнася до мрежата, нямаше никакво значение къде се намира. Искаше му се да се настани колкото е възможно по-бързо.
Някой почука на вратата.
— Влезте.
Кейко Муралто застана на прага.
— Да, техник… да, Кейко? — поправи се той.
Техничката държеше два не особено големи тома в ръка.
— Преди да си тръгне, майор Дониджър ме помоли да ви донеса точни копия от тези материали.
Трайстин погледна двата тънки тома.
— Какво представляват те?
— Това е наръчникът на транслационната система, а второто е програмната схема на бордовата информационна мрежа.
Трайстин поклати глава и посочи справочниците до компютърния терминал.
— Тя вече ми остави доста внушителна камара с материали. — Той взе двата нови тома. — Изглежда, че трябва да науча много неща.
— Да, сър. — Лицето на Кейко беше почти безизразно.
Поддавайки се на моментното си любопитство, Трайстин увеличи остротата на рефлексите и слуха си в максимална степен и едва тогава попита:
— Мислите ли, че за мен е особено важно да изуча всичко това колкото е възможно по-бързо?
„Да“ — долетя субвокалният отговор.
— Вие самият знаете най-добре това, сър.
— Не съм запознат с много неща, Кейко. Все още съм пилот с твърде малък опит. С кой от тези томове — той посочи към купчината с наръчници, — ще бъде най-добре да започна?
„С бордовата информационна мрежа“ — бе субвокалният отговор. Кейко помълча малко и отговори:
— Бихте могли да започнете с всеки един от тях, сър.
— Във всеки случай ще трябва да ги проуча всичките.
„… И то скоро…“
Техничката изчака малко, след това отговори с ясен глас:
— Подозирам, че всички пилоти би трябвало да проучат внимателно тези справочници, сър.
Трайстин улови проблесналите светлинни в очите на техничката.
— Вие сигурно сте работили с много млади офицери от станциите по граничната полоса, нали?
— Да, сър.
— Е — изрече Трайстин почти небрежно, — благодарен съм, че разполагам с всички тези справочници и ще се запозная обстойно с тях колкото е възможно по-бързо. Понякога човек трябва да чете буквално между редовете, за да разбере какво е важното в тях.
— Предполагам, че е така, сър.
— Благодарен съм ви за двата тома. — Трайстин не трябваше да се преструва — в гласа му звучаха истински топли нотки.
— Благодаря ви, сър. — Кейко замълча още веднъж, след това добави: — Командирът ще ви запознае с лейтенант Акибоно, след като двамата се приберат на кораба.
— Акибоно ли? А, офицерът, отговорен за навигационните системи и въоръжението? Лайъм?
„… внимавайте с него…“
— Да, сър.
— Добре ще бъде да свързвам имената на хората с техните лица — кимна Трайстин. — Дали имаме достатъчно време, за да ме запознаете с останалите техници на борда?
— Да, сър — за пръв път Кейко Муралто се усмихна.
Трайстин се опита да не въздъхне, докато се задаваше.
— Хайде да вървим тогава.
Той излезе заедно с главната техничка от кабина номер две — която вече беше негова — и както очакваше, тръгна след нея към задната част на кораба. Първият техник, когото срещна, беше млад, широкоплещест мъж с кестенява коса.
— Лейтенант Десол, това е техник Албертини. Албертини, да ти представя нов пилот лейтенант Десол.