Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Не е. Имам само една сестра. Тя също е на военна служба. Старши лейтенант, ръководител на секцията за биологически модификации в проекта „Хеликония“.
— Ами родителите ти? — Сазаки задъвка поредното парче от суровата окто-сепия. — Не е зле за животно, извадено от аквариум. Почти прилича на истинските.
— Майка ми е работила като бордови корабен инженер. Преди няколко години се оттегли от активна военна служба и защити втори докторат в областта на музиката. Сега преподава в университета. Баща ми е интегратор на свободна практика.
— Нещо свързано с бойните кораби?
— Всъщност — подхвана Трайстин, — той разработва интегративни системи за оползотворяване на отпадъчните води и материали за етап Номер три от преобразяване на планетите по предварително очертан екологичен план.
— Значи е едно от големите момчета. Интересно. Тихо семейство, с древно родословно дърво и английски произход. Заможно, с културни традиции, високо образовано. Вероятно не са останали много като вас.
Вивиен сложи малка чиния с гъби „Слизирки“ на масата.
— Благодаря ти. — Сазаки сдъвка бавно една от тях. — Много са вкусни.
Вивиен се усмихна, кимна с глава и се оттегли.
Трайстин изяде още няколко хапки и едва тогава отново пое глътка вино.
— Защо предпочете военната служба?
— Винаги съм искал да бъда пилот. Работих и като офицер на станция по граничната полоса на Мейра, след това отидох на Чевел Бета.
— В наши дни повечето пилоти го правят. Тази идея е добра. Първо поставяш на изпитание воините си… нещо подобно са правили и представителите на шинтоизма… — Сазаки остави изречението недовършено, защото маршал Тобору спря край тяхната маса.
— Не се опитвай да го поквариш прекадено бързо, Джеймс. — Тя се усмихна и потупа командира по рамото, преди да напусне ресторанта.
Майорът отпи едра глътка от чашата си и отново я напълни.
Вивиен отсервира празните чинии.
— Толкова много от проблемите ни с възвращенците датират от дълбока древност, дори още отпреди Голямото измиране. Ако старите шинтоисти бяха спечелили Втората световна война — или как я наричаха там? — тогава прародителите на възвращенците с английски произход нямаше да бъдат в състояние да изградят енергийната си база, нямаше да натрупат огромните богатства, които занесоха на Орум. А това би означавало, че белите неомахметианци…
Трайстин потисна въздишката си. По всяка вероятност пътуването в историята щеше да трае дълго.
— Искаш ли още вино?
— Все още не, благодаря.
— То е добро. Не превъзходно, но добро… Та както казах, всички тези проблеми са свързани с икономическите зависимости между шинтоистите и хората с английски произход…
Трайстин кимна, като се надяваше основното блюдо от обяда да пристигне скоро. Същевременно изтласка от ума си мисълта, че гозбите вероятно струваха колкото седмичната му заплата — дори повече. Отпи още една, съвсем малка глътчица от „Виля Тоза“. Виното беше добро, но той имаше чувството, че всичко, свързано с Джеймс Сазаки, се продаваше на висока цена.
34.
Трайстин подреди последната си униформа в шкафа до леглото си, после сгъна куфарите, превръщайки ги в два малки правоъгълника, които постави в задния ъгъл на шкафа, и едва тогава затвори вратата му.
Преди това първо бе измил и изтрил шкафа, за да се отърве от останалия по ъглите прах. Беше изтрил също така и праха от екрана на компютърния терминал. Очевидно майор Дониджър не ще да е била от най-подредените хора. Въпреки това тя му бе оставила в наследство пълен и — както по всичко личеше — допълнен с последни данни комплект от справочници за всички бойни кораби във флота, с които разполагаше кръстосвачът „Уилис“, като измежду отделните страници бе пъхвала листове хартия. Трайстин се приближи до компютърния терминал, взе справочника, поставен най-отгоре върху внушителната купчина, и го отвори на статията за един от бойните кораби.
„… ограниченията за максималната мощност на системата за енергийно захранване тип F4-A…“
Само един абзац от тази статия беше подчертан с две черти. Трайстин го прочете и с изненада научи, че всяка една от двойката идентични системи за енергийно захранване бе в състояние да осигури 105-процентно натоварване на бордовите системи в продължение на пет минути, без да претърпи никакви щети — или 120-процентно натоварване в продължение на две минути. Дали някога щеше да му се наложи да използва тази информация? Той се навъси, решавайки, че идеята да проучи внимателно наръчниците никак не е лоша. Трябваше да започне с отбелязаните пасажи.