Опасно наследство

— Вече сме будни, cheri? Est-se-que tu prends li petit dejeuner?43

Адам я погледна изненадан.

Тя също се вгледа в него.

— Дори и момичетата като мен трябва да закусват, n’est-ce pas44? Понякога това ми е единственото ядене за цял ден.

— Къде е портфейлът ми? — попита студено Адам.

— На масата — посочи го момичето.

Адам се обърна и видя, че го е оставила на възможно най-видното място.

— Не беше нужно да го криеш — укори го тя. — Може да съм курва, но не съм крадла. — И влезе в кухнята като остави вратата отворена.

Адам се засрами.

— Кафе и кроасани? — извика тя.

— Фантастично — каза Адам, после добави: — Съжалявам. Държах се глупаво.

— Забрави за това — каза тя. — Са n’est rien.45

— Още не знам как се казваш — каза Адам.

— Работното ми име е Бриджит, но тъй като ти не използва услугите ми нито снощи, нито тази сутрин, можеш да се обръщаш с истинското ми име — Жана.

— Мога ли да се изкъпя, Жана?

— Вратата в ъгъла, но не се бави, освен ако не искаш да ядеш студени кроасани.

Адам отиде в банята и видя, че Жана е набавила всичко необходимо за един мъж: самобръсначка, крем за бръснене, сапун, кърпа за бръснене, чисти хавлиени кърпи — и дори една голяма кутия „Дюрекс“.

Адам взе топла вана и се избръсна — отдавна забравени удоволствия. Почти възвърна предишното си състояние, но все пак се чувстваше някак си крехък. Превърза през кръста си една розова хавлия и отиде в кухнята при Жана. Масата вече беше сложена и тя тъкмо вадеше от фурната една топла кифла.