Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Предлагам ти избор — обърна се към младия войник. Гласът му беше дрезгав, чужд. — Остани и умри. Или бягай и живей.
Младият войник с писклив смях хукна в другата посока. На ъгъла почти падна от бързане. Киси трепереше с блеснали от непроронени сълзи очи. Исае го сочеше с ножа си.
Той остави бавно войника на земята. Не повръщай — повтаряше си. — Не повръщай.
- Пратеник на семейство Ноавек? — рече въпросително Исае.
— Не точно — призна си той.
— Въпреки всичко ти нямам доверие — каза канцлерът, но прибра ножа. — Да вървим.
Излязоха на покрива и продължиха да тичат в бурния, мразовит въздух. Докато стигнат до ховъра, черен и паркиран до ръба на площадката за кацане, зъбите му вече тракаха. Вратата се отвори под допира на Киси и тримата се качиха вътре.
Когато Киси седна на пилотското място, таблото на ховъра се освети, екранът за нощно виждане се разгърна в зелено пред нея и навигационната система засия в готовност. Тя бръкна под контролното табло и изгаси външните светлини на кораба, след което зададе адреса на дома им и пусна автопилота. На висока скорост.
Ховърът се издигна от площадката и се стрелна рязко напред, запращайки Акос към контролния панел. Беше забравил да си сложи предпазния колан.
Завъртя се да погледа как Шиса се смалява зад тях. Всяка сграда светеше в различен цвят: библиотеката в лилаво, болницата в жълто, хранителният магазин в зелено. Висяха в небето, сякаш напук на физичните закони, като набъбнали капки. Акос ги гледа, докато бързината на ховъра не ги превърна в съзвездие от малки светлинки. Когато всичко потъна в почти пълен мрак, отново се обърна към Киси.
— Ти…
Сестра му преглътна сухо. Каквото и да искаше да каже, явно не можеше заради дарбата си. Той се пресегна и докосна ръката ѝ с единствения си чист пръст — останалите бяха покрити в червена, лепкава течност.
— Ти го уби — изляха се думите ѝ.
Акос прехвърли няколко различни отговора в съзнанието си, вариращи от Не ми е първият до Съжалявам. Никой не му се струваше подходящ. Не искаше сестра му да го мрази, но и не искаше да си мисли, че е напуснал Шотет невинен. Не искаше да говори за това, но и не искаше да я лъже.
— Спаси и двете ни — рече троснато Исае, включвайки новинарската програма.
Малък холограмен екран изскочи над навигационната карта и Акос зачете заглавията, виещи се в кръг.
Шотетско нападение започна в Шиса два часа след залез.
Шотетски нападатели забелязани в болницата на Шиса, потвърдена е смъртта на осем тувхийци.
— Отпратих Ориев веднага, щом излязохме от стаята ти — продължи Исае. — Би трябвало да се измъкнала невредима. Но не бива да се свързвам с нея, защото може да засекат разговора ни.
Акос беше залепил ръце на краката си и нямаше търпение да ги измие.
Няколко часа преди съмване, докато захождаха за кацане в Хеса, на холограмния екран се появи важна новина.
Полицията в Шиса съобщава, че шотетските нападатели са взели двама тувхийски пленници. Кадри от похищението показват как шотетски войници извеждат насилствено млада жена от болницата в Шиса. По предварителни данни на разследването отвлечената е или Исае, или Ориев Бенесит.
Нещо голямо и свирепо разкъса вътрешностите му.
Ориев Бенесит. Ори. Отвлечена.
Опита се да не поглежда към Исае, да ѝ даде поне секунда да преглътне новината, но така или иначе нямаше много за гледане. Киси се пресегна да докосне ръката ѝ, но Исае просто натисна копчето за изключване на екрана и отправи поглед през прозореца.
— Е — продума накрая канцлерът. — В такъв случай ще трябва да отида и да си я прибера.
ГЛАВА 28
АКОС
КОГАТО СТИГНАХА ХЕСА, ХОВЪРЪТ ЗАОБИКОЛИ ПЛАНИНАТА в широка дъга и се понесе към перестата трева. Кацна плавно пред къщата на семейството му, смачквайки стръкове и туфи трева под себе си. Кръвта по ръцете на Акос бе засъхнала.
Исае излезе от ховъра първа, Киси я последва. Когато и Акос изскочи, вратите се затвориха зад него. Перестата трева беше повалена в кръг около кораба.
За щастие, Киси ги водеше към къщата, защото Акос нямаше сили. Прозорците извикаха черни спомени от последното му преживяване тук. Когато сестра му отвори вратата и го лъхна миризма на билки и накълцан солен плод, почти очакваше да види тялото на баща си проснато на пода във всекидневната.
Той спря. Пое си въздух. Продължи напред.