Отсенки от себе си

Уейн изтича от стаята, за да провери състоянието на мъжете, които бяха простреляни на горния етаж. Уакс приближи губернатора, който все така стоеше на колене пред трупа на телохранителя си. Никога досега не беше виждал Инейт в такава човешка светлина, с отпуснати рамене, сведена глава. Изтощен, изстискан. Някой можеше ли да имитира нещо подобно?

Въпреки това реши да провери:

— Квас на пясък — произнесе той.

Инейт го погледна с разфокусирани очи. Сърцето на Уакс прескочи един удар, но след това губернаторът въздъхна:

— Кости без супа.

Знаеше паролата. Наистина беше Инейт. Уакс се отпусна на едно коляно до губернатора и се вгледа в трупа на Дрим. Колкото и да беше досаден понякога този човек, с нищо не бе заслужил участта си.

— Съжалявам.

— Появи се като замъглен призрак — каза Инейт. — Появи се, с извадено оръжие, но изглеждаше разгневена от нещо. Дрим скочи пред мен точно преди тя да стреля. Секунда по-късно беше изчезнала. Не зная защо просто не се забави, за да ме довърши, вместо да побегне.

— Сдобила се е с ферохимични способности само преди две седмици — каза Уакс. — Този отрязък от време силно ограничава скоростта, която може да е спестила. И движението с такава бързина няма начин да не е изразходило металоема й. Трябвало е да се измъкне, преди да се изтощи напълно.

Разбира се, можеше да има друга причина. Просто да е искала да изплаши него и губернатора. Да го принуди да направи нещо. Но какво? Спомена, че възнамерява да го убие, но не и докато не е настъпило времето затова.

Защо? Какъв беше планът?

— Значи има слабости — каза Инейт. — Може да бъде победена.

— Разбира се, че може — каза Уакс. — Той сведе очи към трупа и потъналия в кръв под. „Но на каква цена?“, добави наум и си пое дълбоко въздух. — Искам да напуснете града.

— Не.

— Това е глупаво — отсече Уакс. — Тя ще се върне.

— Поглеждал ли си навън, блюстителю? — каза Инейт, като махна в неопределена посока с окървавена ръка. — Видял ли си какво се случва в този град?

— Тази вечер не можете да направите нищо по този въпрос.

— Определено мога — Инейт се изправи. — Аз съм водачът на този град; няма да избягам. Ако не друго, трябва да бъда забелязан… трябва да се срещна с главните виновници на това движение, ако такива могат да бъдат открити. Трябва да се обърна към тълпите, да подготвя речта си… Трябва да свикам кабинета си и с негова помощ да се уверя, че на сутринта тук все още ще има град — той посочи Уакс. — Спри това създание, Ладриан. Вече нямам телохранител. В твоите ръце съм.

След което излезе от помещението. Каквото и да беше мнението му за този човек, Уакс нямаше как да не уважи решимостта му.

Спри това създание…

Уакс хвърли поглед към спринцовката, която все още лежеше на пода до рамката на вратата. Толкова близо. Ако беше поразила целта си, може би щеше да успее да натисне докрай металното бутало и да запрати течността във вените й. Изпълнен с безсилие, той вдигна спринцовката и се върна с нея при трупа на Дрим, покосен от куршум в шията. Уакс заби спринцовката в ръката на трупа и я изпразни в плътта му.