Немското дете [bg]

– Да, и аз така мисля – засмя се Кристина и в очите й се появиха искрици. – Как се справя той?

– Отначало я подкара малко през просото – отвърна Ерика. Разправи на Кристина как Патрик беше отвел Мая на местопрестъпление и в полицейското управление. – Но мисля, че вече сме в съгласие по важните въпроси.

– Мъже – рече Кристина. – Помня, когато Ларс трябваше да остане сам с Лота у дома за пръв път. Тя беше на около годинка и аз отидох за пръв път сама на пазар. Бях отсъствала само двайсет минути, когато управителят на магазина дойде да ме намери и да ми съобщи, че Ларс се бил обадил по телефона да каже, че имало някаква криза у дома и трябвало да се прибера. Зарязах всичките си покупки и хукнах у дома. И вярно си беше криза.

– Сериозно? Какво беше станало? – попита Ерика с разширени очи.

– Само чуй това. Объркал дамските ми превръзки с памперсите на Лота. Не можал да измисли как да ги закрепи, така че като се прибрах у дома, се опитваше да ги залепи с тиксо.

– Шегуваш се! – възкликна Ерика и двете се разсмяха.

– С времето се научи. Ларс беше добър баща на Патрик и Лота в детството им. Не мога да се оплача. Но времената бяха други.

– Като говорим за други времена – рече Ерика, видяла възможност да обърне разговора към причината за посещението си, – правя малко проучване за живота на майка ми, за детството й и прочие. Попаднах на някои неща на тавана, включително на няколко стари дневника и те ме накараха да се замисля.

– Дневници? – Кристина се втренчи в Ерика. – Какво има в тях? – попита тя с остър тон.

Ерика погледна свекърва си с изненада.

– Нищо особено интересно, за беда. Главно юношески въжделения. Но интересното е, че пише много за приятелите си от онова време. Ерик Франкел, Брита Йохансон и Франс Рингхолм. А ето че двама от тях, Ерик и Брита, бяха убити в разстояние на няколко месеца. Може и да е просто съвпадение, но изглежда странно.

Кристина все така се взираше в нея.

– Нима Брита е починала? – попита тя и беше ясно, че й е трудно да приеме новината.

– Да, не си ли чула? Мислех, че мълвата се е разнесла вече. Дъщеря й я откри мъртва преди два дни и изглежда, е умряла от задушаване. Мъжът й твърди, че той я е убил.

– Значи и Ерик, и Брита са мъртви? – промълви Кристина.

Личеше си, че в ума й препускат много мисли.

– Ти познаваше ли ги? – попита Ерика.

– Не. – Кристина поклати глава. – Знаех за тях само от разказите на Елси.