Немското дете [bg]

– Какво се случи, докато бяхте там? – поинтересува се Мартин и се наведе леко напред.

– Известно време умът й беше доста бистър и побъбрихме за старите дни. Но после се обърка и вече нямаше смисъл да оставам, така че се извиних и си тръгнах. Невероятна трагедия. Това е ужасна болест.

– Ами телефонните обаждания в началото на юни? – Мартин погледна бележките си. – Първо от вашия телефон на втори, после от този на Брита и Херман на трети и накрая едно от техния телефон на четвърти.

Аксел поклати глава.

– Нищо не знам за това. Трябва да са говорили с Ерик. Но вероятно молбата е била от същия характер. И е било по-естествено Брита да иска да види Ерик, след като е започнала да регресира в миналото. Те бяха приятели, както вече казах.

– Само че първото обаждане е дошло от вашия дом – упорстваше Мартин. – Сещате ли се защо би им телефонирал Ерик?

– Както вече съм споменавал, макар че с брат ми живеехме под един покрив, не се месехме в работите един на друг. Нямам представа защо Ерик би поискал да се свърже с Брита. Но може и той да е желаел да подновят приятелството си. С възрастта хората стават малко странни в това отношение. Неща от далечното минало внезапно започват да се приближават и да придобиват по-голямо значение.

Аксел осъзна колко вярно беше това в мига, щом го изрече. В ума си той виждаше хора от миналото да вървят към него. Стисна здраво полакътниците на стола си. Не беше сега моментът да се оставя на спомените.

– Значи, според вас Ерик е искал да ги види в името на някогашното приятелство? – попита скептично Мартин.

– Както казах – отвърна Аксел, – нямам абсолютно никаква представа. Но това ми изглежда най-логичното обяснение.

Мартин стрелна поглед към Паула. Нямаше изгледи да стигнат по-далеч. Ала все така не го напускаше чувството, че получава само трохи от нещо по-голямо.

След като си тръгнаха, Аксел отново застана до прозореца. Същите лица затанцуваха пред него.

– Здравей, как мина в библиотеката?

Лицето на Патрик светна, когато видя Ерика да влиза.

– Ами... аз... всъщност не отидох в библиотеката – каза Ерика с особено изражение на лицето си.

– Къде ходи тогава? – попита Патрик.

Мая си вземаше следобедната дрямка, а той разтребваше след обяда им.

– Да посетя Кристина – отвърна кратко тя и влезе при него в кухнята.

– Коя Кристина? О, говориш за майка ми? – изненада се Патрик. – Че как ти дойде наум? Трябва да проверя дали не си вдигнала температура.

Патрик се приближи до Ерика и постави длан на челото й. Тя махна с ръка да го отпъди.

– Не е чак толкова странно. Тя ми е свекърва все пак. Защо да не намина да я видя инцидентно?

– Да, бе – разсмя се Патрик. – Хайде, кажи си. Защо ти беше притрябвало да се срещаш с майка ми?

Ерика му разправи за внезапния проблясък, който бе имала пред библиотеката, че всъщност съществува човек, познавал Елси като млада. И после му описа необичайната реакция на Кристина и как тя й разкрила, че Елси имала любовна връзка с норвежеца, избягал от германците.