Немското дете [bg]

Този път такова нещо не бе необходимо. И колкото и да бе абсурдно, това я плашеше. Този път тя можеше да бъде щастлива. Имаше позволение да бъде щастлива. Трябваше да бъде щастлива. Тя обичаше Дан, в края на краищата. Чувстваше се в безопасност с него. Знаеше, че той никога не би помислил да навреди на нея или на когото и да било друг. Защо трябваше това да я плаши? Тъкмо отговорът и проумяването на този въпрос бяха занимавали ума й през последните няколко дни.

– Как мислиш, момче ли ще е или момиче? Да имаш някакви предчувствия?

Дан се бе промъкнал зад нея, прегърнал я бе и галеше все още плоския й корем.

Ана се засмя и се постара да продължава с бъркането на яденето, макар ръцете на Дан да спъваха движенията й.

– Вероятно съм в седмата седмица. Не е ли малко рано да се знае дали ще е момче или момиче? – Ана се обърна да го погледне загрижена. – Надявам се да не си прекалено разочарован, ако нямаш син, защото, както знаеш, бащата е този, който определя пола на бебето, и тъй като вече имаш три момичета, статистическата вероятност е...

– Шш... – Дан със смях притисна пръст до устните на Ана. – Каквото и да е, ще бъда на седмото небе. Ако е момченце, ще е чудесно. Ако е момиченце – също. Освен това... – Изражението му стана сериозно. – Както аз приемам нещата, вече имам син. Адриан. Надявам се да си даваш сметка за това. Мислех, че знаеш какво изпитвам. Когато помолих всички ви да се нанесете при мен, не говорех просто за тази къща. Имах предвид и тук. – Той постави юмрук на гърдите си, точно над сърцето си, и Ана се опита да сдържи сълзите си, но без успех, защото една сълза се търкулна по бузата й и за нейно раздразнение устните й затрепериха. Дан избърса сълзата й, обхвана лицето й между дланите си и я погледна в очите, като я накара да срещне погледа му.