Гръмотевичния щит [bg]

— Не мога да остана тази вечер — каза Одисей. — Има неща, за които трябва да се погрижа. Дойдох само да ти кажа, че Итака, със своите петдесет кораба и две хиляди мъже, е на твое разположение, Агамемнон.

Царят на Микена постоя неподвижен за момент, загледан в очите на другия мъж.

— Това е добра вест… но трябва да призная, че съм изненадан.

— Ще говорим още — отвърна Одисей мрачно. — Имаш ли планове за утре вечер?

— Не и такива, които не мога да променя.

— Тогава ще дойда тук с Идоменей и Нестор.

— И те ли са с нас?

— Ще бъдат.

Агамемнон протегна ръка.

— Приветствам те, Итака — каза той. — Сега ти си брат на Микена. Твоите беди са наши беди, твоите мечти — наши мечти.

Одисей пое ръката. Хватката му беше силна.

— Благодаря, Микена — отвърна тържествено той. — С това свързване на ръце твоите врагове стават наши врагове, твоите приятели — наши приятели.

Сега, в голямата стая, царят на Тесалия беше пиян и главата му се люлееше до облегалката на стола.

— Сбогом, стара вещице — каза той и вдигна чаша.

— Не злобей, приятелю — отвърна Агамемнон. — Дори и във враждата трябва да изпитваме малко съчувствие към Приам, защото се говори, че той я е обичал много.

— Чумата да го тръшне съчувствието — измърмори Пелей. — Старата брантия беше надживяла времето си.

— С всички ни е така — каза Одисей. — С някои повече, отколкото с други.

Пелей се надигна в стола си, а мътните му очи се впиха в царя на Итака.

— Какво значи това? — промърмори той.

— Да не би думите ми да са прозвучали като някакъв забутан хитски диалект? — попита Одисей с отегчен глас.

Царят на Тесалия го изгледа злобно.

— Никога не съм те харесвал, Одисей — каза той.

— Не съм изненадан. Ти никога не си харесвал никой от тази страна на пубертета.

Пелей скочи от стола си и задрапа по колана, за да извади кинжала си. Агамемнон скочи и бързо застана между двамата мъже.

— Това е достатъчно, приятелю — каза той и сграбчи Пелей за китката. — Не е необходимо да се харесваме. Но имаме общ враг, който има нужда от вниманието ни. — Той усети, че Пелей се отпуска и осъзна, че човекът му е благодарен, че е бил спрян. Микенският цар се обърна към Одисей. — Настроението ти е лошо вече цяла вечер. Ела с мен в градината. Въздухът ще прочисти ума ти.

Агамемнон отвори вратите още докато говореше и излезе в хладината на вечерта. Грозния цар го последва. Стражите се оттеглиха на разстояние, на което да не чуват.

— Още ли си раздвоен, Одисей? — попита Агамемнон меко.

— Емоциите са сложни зверове. Презирам Пелей. Харесвам Хектор и Хеликаон. Сега Пелей е мой съюзник, а двамата ми приятели са ми врагове. Разбира се, че съм раздвоен. Но пътят ми е избран и платното — опънато. Те ме обявиха за враг на Троя и сега ще открият какво означава това.