![Гръмотевичния щит [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/5/grmotevichniya-shchit-bg-download.jpg)
Гръмотевичния щит [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 9789547613072
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръмотевичния щит [bg]». Краткое содержание книги:
Епична възстановка на мита за Троя, обединяваща историята и легендите. Кон Игълдън
— В деня, в който успееш да го вразумиш, слънцето ще позеленее — каза Диос. — Но не те разбирам, Хеликаон. Каква грешка? Одисей е поръчал убийството на баща ти.
— Само според Атал — отвърна Хеликаон, а в гласа му се прокрадна отчаяние. — Трябва да дадем на Одисей възможността да отрече.
— Хектор настояваше за същото — каза Диос. — Татко не пожела да слуша. Подобни мисли сега обаче са просто предположения. Ти повярва на убиеца и ти си предал тази вяра на баща ми. Той няма да бъде разубеден, Хеликаон. Честта настоява за мъст. Кръвта трябва да бъде отмъстена с кръв.
Гершом нямаше нужда да чува повече. Той се изправи и остави двамата мъже сами, след което излезе навън в избледняващата нощ.
XXI
ОТРОВНАТА ЦAPИЦА
Царица Хекуба се чувстваше като някой от боговете навръх Олимп, докато гледаше към двата залива под себе си. От високата й наблюдателница в Царска радост виждаше от дясната си страна плиткия Залив на Троя с кафявата му мръсна вода, задръстен от кораби, които все още се бореха за място на плажа. Отляво се намираше по-дълбокият Залив на Херкулес и водата там бе синя и блестеше под слънцето. Дори и тук имаше десетки кораби и плажната ивица се запълни бързо. Хекуба вече рядко се усмихваше, но мисълта за всички онези ядосани капитани и изтерзани уредници предизвика сух кикот в гърлото й.
Остра гореща болка се плъзна през стомаха й към кръста. Напоследък тя мислеше за себе си като за съд, запълван всеки ден с прясна доза агония. С треперещи пръсти се пресегна за стъкленицата с лекарството и прокара острия си нокът под ръба на восъка, с който бе запечатана. Щом го отвори, го поднесе към сухите си устни, но после спря. Още не, реши накрая. Все още виждаше корабите в заливите и хората, струпани по плажовете. Когато опиатите започнеха да действат, корабите щяха да се превърнат в огромни чудовища, а хората — в магически насекоми, които да прелитат и бръмчат пред погледа й. Въпреки временното облекчение от болката, Хекуба ненавиждаше тези моменти, в които умът й бе замъглен и объркан. Можеше да приеме, че възрастта и болестта разкъсват тялото й, но не и това. Славата й някога се базираше на красотата, но през последните двадесет години бе станала известна и почитана и от нея се бояха заради силата на ума й — способността да надхитрява, да измисля по-сложни планове и маневри от всеки враг на Троя. Да вижда опасностите още преди да се появят и да ги изтръгва като плевели в градина.
Тя стоеше съвсем неподвижно в опит да откъсне съзнанието си от агонията на разпростиращия се рак, да позволи на мислите си да се понесат обратно към детството й и към величествените първи години с Приам, или към предстоящата сватба на сина й. Делото й беше почти завършено и пророчеството щеше да се изпълни. Веднъж щом Андромаха забременееше, Хекуба можеше да умре, а бъдещето на Троя щеше да е сигурно.
Минзухареножълтият навес, издигнат над главата й, за да й прави сянка от яркото утринно слънце, придаваше на всичко ярки и диви оттенъци. Нагорещени ножове започнаха да пронизват стомаха й и тя извика. Вдигна стъкленицата до устните си и отпи с нежелание. Лекарството беше горчиво и изгори езика й. После болката започна да отслабва. Когато в самото начало й дадоха тези стъкленици, те изцяло изтриваха страданието й. Сега ракът беше по-силен и вече нищо не можеше да премахне напълно ефекта от него. Хекуба вече почти не си спомняше времето, когато не е агонизирала.
От време на време в периферното й зрение бавно се движеха фигури. Понякога изглеждаха сякаш плуват във въздуха. Нямаше представа кои са повечето от тях. Някои й говореха, но гласовете им бяха кухи и далечни. Тя не им обръщаше внимание.
Една фигура се приближи до нея и препречи слънцето. Хекуба примигна раздразнено и се опита да фокусира погледа си. Понечи да заговори, но устата й бе пресъхнала и я усещаше като стар сандал. Фигурата се приближи още повече и протегна ръка с чаша в нея. Оказа се пълна със студена вода. Хекуба отпи с благодарност, отмивайки вкуса на лекарството. Зрението й се проясни и тя видя, че посетителят е новата й дъщеря, огнекосата Андромаха.
Толкова прилича на мен, помисли си царицата — свирепа и горда, пълна с живот. Тя изгледа момичето със задоволство.
— Андромаха — прошепна. — Една от малкото посетители, които мога да понеса.
— Как си днес, майко? — попита момичето.
— Все така умираща. Но, ако Хера и силите ми позволят, ще накарам Хадес да ме почака още малко. — Хекуба отново отпи от чашата. Тя се загърчи в ръката й и се превърна в острозъба змия. Царицата обаче я държеше за гърлото. — Няма да ме ухапеш, проклета твар — каза й тя. — Все още мога да те смажа.