Гръмотевичния щит [bg]

— Състезанието беше много оспорвано — съгласи се Калиадес. — Гледай обаче от добрата страна — Ако беше спечелил, отново щяхме да останем без пари. Сега имаме петнадесет златни монети, тридесет и осем сребърни и малко мед.

— Изобщо не съм сигурен за това — каза Банокъл. — Заложил си срещу мен.

— Съгласихме се да следваме съвета на Левкон — отвърна Калиадес изморено. — Той обеща да ми каже, когато срещнеш противник, който няма да успееш да победиш. И аз заложих на него.

— Това не ми изглежда правилно — измърмори Банокъл. — Можеше да ми кажеш.

— И ако ти бях казал, какво щеше да направиш?

— Щях и аз да заложа на него.

— Да, и това вече със сигурност нямаше да е правилно. Както и да е, наистина ли искаше да се изправиш срещу Ахил? Днешният ти противник ще се сблъска с него утре на полуфиналите. Сега имаме богатство, покрив над главите си, а ти нямаш счупени кости.

Левкон отиде до тях, понесъл кана с вино, от която напълни чашата на Банокъл.

— Още няколко седмици тренировки за краката и щеше да го надвиеш, приятелю — каза той и седна до натъртения войн. — Не спираше да му се буташ в лявата ръка.

— Имах чувството, че ме е затрупала лавина — каза Банокъл. — Нямам търпение да видя как Ахил поема няколко от онези удара. Да му избърше самодоволната усмивка от физиономията.

Левкон поклати глава.

— Ахил ще го довърши за няколко мигвания на окото — каза той мрачно. — И онзи мощен ляв юмрук няма дори да го докосне. Никога не съм виждал човек, който да се движи толкова бързо.

— Е, ти ще го биеш на финала — каза Банокъл. Левкон не отвърна и тримата постояха мълчаливо, докато пиеха виното си.

Одисей дойде през портата, следван от петима телохранители, и прекоси двора без да говори с никого.

— Ще ида да посетя Руж — каза Банокъл. — Дай ми няколко сребърника, Калиадес.

Другият микенец отвори издутата кесия на колана си, извади малко пари и ги пусна в протегнатата шепа на приятеля си.

— Не е типично за теб да предлагаш услугите си само на една жена — отбеляза той.

— Никога не е имало жена като Руж — отвърна Банокъл щастливо, допи виното си и тръгна към портите.

Те го наблюдаваха, докато излизаше, а после Калиадес се обърна към Левкон.

— Банокъл е човек без грижи. За разлика от теб или поне така ми се струва.

Известно време Левкон не каза нищо и двамата стояха в тишина. Накрая русият моряк заговори и гласът му беше почти шепот:

— Ахил няма слабости. Притежава скорост, сила и чудовищна издръжливост. И може да поема удари. Видях го как смаза опонента си вчера. Миналото лято се бих със същия мъж. Отне ми цял следобед да го изморя. Ахил го довърши за по-малко време, отколкото е нужно да изпиеш чаша вино. Истината е, че нямам умението да го надвия и ми е трудно да го призная.

Той напълни чашата си и отпи дълбока глътка. Калиадес го потупа по рамото.